„Напълно реалистично е до 2030 г. да имаме изградени 5 магистрали. Това са „Европа“, „Видин-Ботевград“, „Струма“, „Русе - Велико Търново“ и „Хемус“. Приоритет на България е да се свърже магистрално с всички свои съседни държави, защото това е ключът към икономическото и демографско развитие.
Движението на стоки е важно за промишлеността и икономиката“, коментира министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков. Той уточни, че шестата магистрала – от Дупница до Гюешево, е на фаза проектиране. Регионалният министър отбеляза, че страната закъснява изключително много с изграждането на транспортната свързаност, цитиран от economynews.bg.
„За тази цел в следващите години България трябва да увеличи дела от БВП, който инвестира в нова пътна мрежа. В момента влагаме около 0.8%, но ако искаме да наваксаме сериозното изоставане трябва от 2025 г. да отделяме по 1,2 на сто от БВП“, каза Цеков.
Министърът допълни, че бюджетът от 1,170 млрд. лв. за магистрално строителство догодина е изпълним и достатъчен, предвид проектната готовност. По думите му развитието на Северна България е свързано с изграждането на вертикалните пътни връзки между Видин и Ботевград, Русе - Велико Търново и Дуранкулак - Варна.
„Започнахме строителството на магистралата от Русе до Бяла, като сключените договори са за почти 1,5 млрд. лв. Имаме ясно договорени срокове за нейното приключване – 5 години от датата на откриване на строителната площадка. Магистралата е с дължина 132 км, но за да свърже пълноценно Северна и Южна България тя не трябва да спира при Велико Търново, а да се свърже с аутобаните „Тракия“ и „Марица“ и да стигне до Гърция през граничен пункт „Маказа“.
Ето защо през 2024 г. ще се обяви и обществена поръчка за проектиране на доизграждането на магистралното трасе до АМ „Марица“, отбеляза регионалният министър. Той посочи, че е ще се проведе анкета за име на новата магистрала от Русе до Велико Търново, като едно от обсъжданите предложения за име на магистралата е „Янтра“.
Трасето Видин - Ботевград също се строи, посочи Цеков. И допълни, че проблемът по отношение на АМ „Струма“ е преминаването през Кресненското дефиле. „Имаме решение и варианти от къде да мине магистралата. Според мен не е удачен избор едното платно да остане в дефилето, преминавайки по съществуващото трасе на Е-79.
Ето защо обявяваме обществена поръчка за проектиране и на второто платно на магистралата извън дефилето – така ще запазим биоразнообразието и Е-79 като локален път“, коментира министър Цеков. Според него, това което може да забави проекта, е да се откажем от сега избрания вариант и да не започне да се строи източният обход, по който ще минава трафикът от Гърция към София.
„Ако стартираме процеса по избор на изцяло ново трасе, това ще забави началото на строителството с между 3 и 5 години. При положение, че имаме сключен договор, че имаме влязъл в сила ОВОС, източното трасе трябва да започне да се строи.
Процедурите са в ход, имаме преписка в МОСВ за произнасяне по мерките за опазване на околната среда, има предвидени средства в бюджета, очакваме и финалното становище на ЕК и можем веднага да започнем строителството, а паралелно с това ще търсим вариант и за второто платно“, посочи Цеков.
Регионалният министър обяви, че ключът за рестарт на строителството на АМ „Хемус“ е решение на Народното събрание, с което да се позволи индексиране на цените по сключените договори. „В момента практически не се изпълнява строителство заради неактуалност на цените. Изпълнителите се позовават на стопанска непоносимост – че цените от 2019 г. не са актуални на пазара. Личното ми наблюдение потвърждава тези констатации – цените на желязо и бетон са много по-високи в момента.
Разковничето е да се приеме законодателно изменение, което да позволи актуализация на тези цени, надявам се да се приеме със закона за бюджета. По предварителни оценки актуализацията ще доведе до 30% оскъпяване в зависимост от участъците“, коментира регионалният министър. Ако строителството се възобнови, до края на 2024 г. има възможност да бъдат почти завършени участъци 1, 2 и 3.