Президентът трябва да е обединител на нацията, а вместо това той стреля на посоки във всички властови центрове. Това заяви в ефира на Еuronews Bulgaria депутатът от ПП-ДБ Александър Симидчиев по повод критиките, отправени от президента към правителството. Промените в Конституцията са началните стъпки, които ще доведат до истинско разделение на властите в България, посочи той. При ротацията е важно да има ясни критерии. Има министри, които трябва да са по-активни, смята депутатът.
Ето и още от неговия коментар:
Това, което говори Радев, изгражда в хората усещане, че нещо върви съвсем на криво. От икономическа гледна точка нещата вървят добре. Имаме нисък дефицит, имаме приет бюджет. Общините за първи път знаят доста по от рано какви пари ще имат за проектите, които имат. От гледна точка на институциите нещата вървят по-добре от последните две години. Очаквам Конституционният съд да се произнесе със сигурност.
Отнема се част от безконтролната власт на главния прокурор и според мен това не е вредно. Не се отнема властовия ресурс на прокуратурата, а се отнема безконтролността на шефа на институцията. Няма контрол от едно място.
Трябва да има ясни критерии за хората, които трябва да бъдат избирани от НС за различните съдилища и регулатори. Видяхме какво се случи при избора на управител на НЗОК.
Аз от две години съм в пети парламент. Няма постоянство във властта в момента. Регулаторите са важни, за да има върховенство на закона. Хората, които избираме за регулаторите трябва да имат определени качества. Първо са качествата, а след това конкретните хора. Ние до момента избирахме първо човека, а после критериите, за които трябва да отговаря. Искрено се надявам сега да гласуваме за ясни критерии и качества, а не за имена.
За последните 15 години сме сменили 33-ма здравни министри. Последните 6 са изпълнили по-малко от 20% от мандата си. Винаги може да се подобри нещо, но смятам, че това правителство се справя добре спрямо предишните шест поне.
Когато постигаме макар и частично успех, това успех ли е или не? Отговорът за мен е "да". Ние можем да искаме всичко и веднага, но въпросът е каква е политическата реалност. В Австрия предстоят избори и лесно се фокусира проблемът с бежанците. Идентифицира се външен враг, каквито можем да бъдем дефинираме ние и се поставя вето. С преговорен процес успяваме да негативираме това. По-добре е да правим крачки в правилната посока отколкото да не правим такива. Имам опит в политиката от 2г. и за тях мислех, че могат да се дават гаранции за някакви неща, вече знам, че не могат да се правят такива. Но, ако правим каквото трябва вярвам, че можем да очакваме, че ще постигнем нещата за които работим.