Моделът на говорене в социалните мрежи става все по-екстремен и радикален, което е притеснително, защото този начин на говорене излиза извън света на социалните медии и става част от общата среда, която споделяме. Вербалната агресия до голяма степен е породена от начина, по който работят социалните мрежи, защото алгоритъмът е създаден така, че да привлича вниманието на хората и да го поддържа. Същевременно това, което най-много задържа хората, е именно агресията и конфликтът. Това заяви Никола Тулечки, основател на сдружение „Данни за добро“ в студиото на bloombergtv.bg.
Според Тулечки в по-песимистичната оценка над 50% от българското общество е радикализирано и вярва в конспиративни теории. Тази пропаганда е внедрена в голяма част от обществото. Проблемът е много дълбок, като има различни ъгли, от които може да бъде разгледан. Един от тях е технологичният, защото чрез социалните медии може да се таргетира посланието към един човек.
„Ненапразно говорим, че сме навлязли в епохата на постистината – или вярвам, съответно съм прав.“
От ситуацията не се излиза, но трябва да се адаптираме. Трябва да мислим как да използваме тези механизми, за да изпратим нашето послание и то да дотигне до максимално много хора. Също така трябва да се вземе предвид как се променя пейзажът на авторитетите – ако доскоро авторитет са били учени и институции, сега все повече това са индивидуални личности, смята Тулечки.
Във връзка с провеждането на избирателна кампания във времената на постистината Тулечки посочи, че е много важно да се ползват всички информационни канали и да се залага все повече върху персоналния бранд – хората да комуникират правилно и по много.
„Няма извинение институциите да не комуникират правилно. Ако някоя институция не комуникира решенията, тя създава един информационен вакуум, в който се наливат конспиративните теории.“
Външната намеса и информационна манипулация се случва, когато някоя външна сила на ниво държава например, започне да използва механизмите за дезинформация и по този начин да влияе на хората.
Монетизацията на този процес идва чрез реклама, тъй като както знаем, вниманието е краен ресурс и то много ценен. Другият начин е по модел на ПР агенция – мрежа, състояща се от конспиратори, които могат да кажат каквото поискат на аудитория, която е склонна да вярва на манипулативна информация, коментира Тулечки.
Сдружение „Данни за добро“ предлага анализ и работа с данни за обществено полезни цели, както и се занимава със застъпничество към държавата да споделя и да използва по-добре данните, които произвежда, обясни Тулечки.
„Нашата позиция е, че колкото повече се използват данни в процеси на взимане на едно решение, толкова повече тези решения са правилни. Споделяйки данни, можем да създадем повече прозрачност така, че да има по-малко корупция и по-голяма ангажираност на гражданското общество.“
По отношение на преодоляването на проблема с дезинформацията според Тулечки има няколко направления – на първо място регулация. В България вече има регламент за нея - акт за цифрови услуги, който регулира до голяма степен процесите за обмяна на информация.
Този регламент ще зададе повече отговорности на платформите – например Facebook ще трябва да споделя повече числа и да приема сигнали от т.нар. доверени податели. Организациите, които ще следят за нередности, ще получат финансиране по определени механизми. Европейската комисия също така ще направи център за споделяне на данни, където ще се организира обмен на данни от платформите за техния анализ и ще помагат с изчисления, отбеляза Тулечки.