Позицията ни ще се промени при категорични доказателства против или в подкрепа на регламента. Дотогава нашата позиция ще продължи да е "въздържал се", заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев.
Думите му са във връзка с бъдещите действия на българското правителство относно приетото на първо гласуване в Европейския парламент предложение за регламент за растенията, получени чрез някои нови геномни техники (НГТ), и храните и фуражите, произведени от тях.
Аграрният министър изказа мнение, че е прекалено рано за социологическо проучване у нас, защото хората още не правят разлика между нови геномни техники и ГМО (генетичномодифицирани организми). "Нашето общество има нужда от достоверна и коректна информация, а не от манипулативна, за да може да се ориентира правилно", отбеляза Вътев, цитиран от БТА.
"През това време цяла Европа губи пазарни позиции заради прекалено амбициозни зелени политики. Същевременно внася соев шрот и от Латинска Америка, и от САЩ, за да си изхрани животните", изтъкна Вътев.
Аграрният министър допълни, че големият спор в ЕС е за патентите - да не би чрез новите геномни техники някой да монополизира дадени сортове. "Затова изрично споменаваме, че държим и малките селекционни компании да могат да работят", обясни Вътев.
Той каза още, че с писменото становище страната ни твърдо е заявила, че сме "за" отбелязването на етикета, че продуктът съдържа растения, произведени чрез НГТ.
По думите на министъра все пак нашето гласуване не е решаващо за вземането на решението на европейско ниво - тежестта на нашия глас е 1,53 процента. "Вместо ние да създаваме сортове и да продаваме, нашето земеделие е изцяло зависимо от внос. Нашето собствено семепроизводство клони към нула - от 1 до 3 процента е", коментира министърът, подчертавайки, че това е посоката, в която трябва да мислим. Защото тук битката не е за друго, а за пазар на семена и посадъчен материал.
На 7 февруари Европейският парламент прие позицията си за преговори с държавите членки по предложението на Европейската комисия относно НГТ, които променят генетичния материал на даден организъм, с 307 гласа "за", 263 гласа "против" и 41 гласа "въздържал се". Българските евродепутати гласуваха с 11 гласа "против", 6 - "въздържали се", а двама не са гласували.
Понастоящем всички растения, получени чрез НГТ, се подчиняват на същите правила като генетично модифицираните организми (ГМО). Евродепутатите приемат предложението да има две различни категории и два набора от правила за растенията, получени чрез НГТ. Растенията, получени чрез НГТ, които се считат за еквивалентни на растенията, получени чрез конвенционални техники - "растенията от категория 1, получени чрез НГТ, ще бъдат освободени от изискванията на законодателството за ГМО, а за останалите растения, получени чрез НГТ ("растения от категория 2, получени чрез НГТ"), ще продължават да се прилагат по-строги изисквания. Членовете на ЕП искат да запазят задължителното етикетиране на продуктите от растения от категория 1 и 2, получени чрез НГТ.
Евродепутатите също така смятат, че всички получени чрез НГТ растения следва да останат забранени в биологичното производство, тъй като тяхната съвместимост изисква допълнително разглеждане и искат Комисията да докладва как потребителите и производителите възприемат новите техники, седем години след влизането на правилата в сила.