Как Франция се бори с корупцията и как действа законът „Сапен“? Пред ФАКТИ говорят Бернар Ватие и Силви Гаврилов

В края на миналата година в София се проведе международна конференция за борба с корупцията. На нея се обсъдиха институциите за противодействие на корупцията и текущите реформи в България. Конференцията отбеляза 10-годишнината от създаването на Клуба на адвокатите франкофони в София и 30-годишнината от приемането на България за член на Международната организация на франкофонията. Как Франция се бори с корупцията? Пред ФАКТИ говорят адвокат Бернар Ватие - председател на Парижката адвокатска колегия, генерален секретар и основател на Международния съюз на адвокатските колегии с обща правна традиция (CIB), и председателят на Клуба на адвокатите франкофони в София Силви Гаврилов.

- Г-да Ватие и Гаврирлов, кои са основните механизми за борба с корупцията?
- Бернар Ватие: На първо място трябва да се позовем на една по-обща концепция - противодействието срещу засягане на почтеността или интегритета. Трябва да насърчаваме образованието, да повишаваме осведомеността сред участващите в съдебната политика относно опасността от нарушаване на почтеността. Нарушенията на почтеността представляват много специфични престъпления, доколкото се извършват тайно и намират своята легитимност във факта, че извършителите се укриват и по този начин се облагодетелстват от безнаказаността. Тази безнаказаност насърчава умножаването на нарушенията на почтеността при липса на идентифициране на нарушенията на почтеността и тяхното репресиране.
Следователно е необходимо да се въведат системи, които позволяват да се идентифицират престъпленията за нарушаване на почтеността, така че те да излязат от сферата на дискретността, и системи, които позволяват да се осигури образцова репресия, която може да постави под въпрос безнаказаността. Второ, трябва да се въведе политика за превенция, която да помогне икономическите субекти да въведат системи за борба с нарушенията на почтеността.
В областта на политическия живот трябва да бъдат въведени механизми за прозрачност, а именно:

- Идентифициране на професионални практики за избягване на намеса и създаване на етични комисии, които да следят при преминаване на дадено лице от обществена функция към частни компании и обратно, предмет на дейността на комисията по етика. Идентифициране и публичност на активите на публичните лица и техните разновидности;

- Съдействие на икономическите субекти в борбата срещу нарушенията на интегритета чрез създаване на вътрешни норми и правила и наблюдение за спазването на тези норми и правила;

- Създаване на бързи и ефективни механизми за санкциониране от специална наказателни процедури: независимост на прокурорите. Публичност на делата. Имуществено санкциониране по наказателно-правен ред, което цели въвеждане на възпиращи и бързи мерки;

- Институционализиране на концепцията за лицата, подаващи сигнал за нередности, за изобличаване на всяко сериозно престъпление, което може да засегне обществения живот;

- Какъв е френският опит?
- Б.В.: Той включва 3 фази:
1. Превантивна фаза
- Прозрачност в обществения живот. Това е създаването на независим орган, отговарящ за регистриране на активите на високопоставени политически и съдебни служители, за да може да се идентифицира всяко необичайно забогатяване. Този орган е отговорен и за прилагането на етичните правила, за да се избегне неправомерно взаимодействие между политици и държавни служители от една страна и частни компании, от друга
- Обучение на бизнеса. Това е ролята на антикорупционната агенция. Тя се намесва, за да помогне за създаването на системи за борба с нарушенията на почтеността в компаниите и за идентифициране на корупционни престъпления - търговия с влияние, изнудване, незаконно вземане на лихви, присвояване на публични средства и фаворизиране. Тя съдейства за прилагането на санкциите при гарантиране, че вътрешните механизми за борба с нарушенията на почтеността са ефективни.
- Концепцията за лице, сигнализиращо за корупционни практики (даване на имунитет на онези, които са свидетели на корупция, пране на пари, данъчни измами и които докладват за това добросъвестно)

2. Репресивна фаза
- Създаване на специализирана прокуратура и специализирана полиция по финансови въпроси, които да се занимават с нарушения на почтеността. Тази прокуратура трябва да действа прозрачно и напълно независимо. В случай на установяване на вина, прокурорът следва да може да предложи споразумение за санкция, представено на съдията. Тази система позволява бързи и възпиращи репресии.

- Силви Гаврилов: Следва да добавим, че и в България бяха създадени специализиран съд и прокуратура, но те не изпълниха предназначението си и дейността им беше прекратена. Специализацията на отделни подразделения в рамките на съществуващите съд и прокуратура е много важна за ефикасното противодействие на корупцията.

- И какво направихте във Франция?
- Б.В.: Всичко, което описахме по-горе. Съдебното споразумение в обществен интерес е процедура, която позволява на прокурора да сключи споразумение с юридическо лице, обвинено в нарушаване на почтеността. Тази алтернативна на съдебното преследване мярка е приложима за компании, сдружения, местни власти и др. обвинени за корупция, търговия с влияние, данъчни измами, пране на средства от данъчни измами и всяко свързано с горните престъпление. То има за последица погасяване на наказателното преследване, ако въпросното юридическо лице изпълни задълженията, които е поело в споразумението с прокуратурата, одобрено от съда. Тези задължения, алтернативни или кумулативни, могат да се състоят от:
- плащане на глоба от обществен интерес на държавата, чийто размер не може да надвишава 30% от средногодишния оборот;
- изпълнението – в случая под контрола на Френската антикорупционна агенция, на програма за привеждане в съответствие с нейните процедури за превенция и борба с корупцията за максимален срок от 3 години като обезщетение на щетите
- Предложено от прокурора и прието от юридическото лице, то трябва да бъде утвърдено от съдията в открито заседание. Споразумението и решението за валидиране се публикуват на уебсайта на Френската антикорупционна агенция.

Финансовият специализиран прокурор искаше да създаде и разпространи насоки за изясняване и обяснение на условията за прилагане на споразуменията. Тяхната цел е да насърчат юридическите лица да възприемат подход за сътрудничество със съдебната власт, както и с антикорупционната агенция. За икономическите оператори и чуждестранните съдебни органи те представляват елемент на предвидимост и фактор за правна сигурност. Този документ е разработен съвместно с Френската антикорупционна агенция.

- С.Г.: С последните промени в устройствения закон на антикорупционния български орган се цели именно повишаване на ефикасността на противодействието. Мненията относно ефикасността на новите промени в правната общност са нееднозначни. Остава да изчакаме известен период, за да видим доколко промените ще доведат до реални промени в противодействието на корупционните практики.

- Антикорупционната практика във Франция е известна като четирите стълба на закона “Сапен”. В основата е…
- Б.В.: На първо място орган за прозрачност в обществения живот. След това идва антикорупционна агенция, след нея е специализирана финансова прокуратура, а четвъртото е защита на подателите на сигнали.

- Колко е справедливо съдебното споразумение от обществен интерес, въведено със закона “Сапен”?
- Б.В.: То е справедливо по своята природа, тъй като се основава на признаване на вината и приемане на предложената санкция. Освен това то подлежи на съдебен контрол. Това обаче представлява трудност по отношение на личната отговорност на директорите на компанията. Признаването на вината от страна на юридическото лице предполага наличието на престъпление, което може да се припише на директорите, и е вероятно да доведе до наказателната отговорност за тях, въпреки че те не са страни по декларацията за признаване на вина.

- Каква е ролята на гражданското общество във Франция в разследването и изобличаването на корупцията?
- Б.В.: Основната роля на гражданското общество е институционализирана с въвеждането на европейското законодателство за лицата подаващи сигнали,транспонирано във френското законодателство със закон от 9 декември 2016 г. Съветът на Европа определя подаването на сигнали като разкриване на информация за дейности, които представляват заплаха или вреда за обществеността „общ интерес“. Хората алармират, защото смятат, че трябва да се спрат тези дейности или да се вземат палиативни мерки. Често става дума просто за информиране на работодателите за нередни действия, за които те не знаят и които бързат да коригират. В други случаи подателите на сигнали може да сметнат за необходимо да се свържат с регулаторни или надзорни органи или със съответните правоприлагащи органи. Подаващият сигнал се облагодетелства от безнаказаността, стига да действа добросъвестно. Той трябва да бъде защитен от свързаните с това рискове: уволнение, убийство, посегателства върху здравето или спокойствието на семейството му или дори съдебни процедури, целящи да го цензурират и да го лишат от имущество. Концепцията за сигнализиращия за нередности се основава на принципа, според който „по-добрата защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, също означава обезпечаване на икономиката“, тъй като корупцията забавя нейното развитие чрез „лоши решения, увеличени обществени разходи и намаляване на инвестициите“.
---------------------------
б.р. - Интервюто се осъществи със съдействието на адвокат Гинка Христова.