Парламентарната социалната комисия отхвърли на първо четене промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), свързани с изплащането на пенсии на репресирани. Промените, внесени от ГЕРБ-СДС и ДПС, бяха подкрепени от осем народни представители, трима бяха „против“ и шестима се въздържаха, пресмята БТА.
Промените предвиждаха добавката, която получават сега репресирани лица у нас, да стане пенсия за репресия, както и да се повиши размерът ѝ. Пенсията за репресия щеше да се полага на съответното лице от момента на навършването от него възраст за пенсиониране съгласно Кодекса за социално осигуряване без изискване за трудова дейност и осигурителен стаж.
В мотивите към законопроекта е посочено, че част от репресираните от тоталитарния комунистически режим са били изгонени от органите на Държавна сигурност (ДС) през 1989 г. от страната. Друга част от репресираните през 80-те години на 20-ти век са били подлагани на натиск от органите на ДС за напускане на страната след излизането им от затвора.
През 90-те години на 20-ти век и по-късно през годините на прехода много от останалите в страната репресирани са извършвали трудова дейност, но не са били социално осигурявани за осигурителен стаж от работодателите си. Тези обстоятелства обуславят невъзможност за тези категории репресирани да имат изискуемия от Кодекса за социалното осигуряване осигурителен стаж при навършването на възрастта за пенсиониране. Поради това те не могат, навършвайки възраст за пенсиониране, да кандидатстват за добавка към пенсията си съгласно ЗПГРРЛ. Добавката им се отказва от НОИ, тъй като нямат право на пенсия, към която тя да бъде добавена.
Промени в ЗПГРРЛ и Кодекса за социалното осигуряване целят да отстранят тази несправедливост и да осъвременят пенсионното подпомагане на репресираните, тъй като предвиденото за тях през 1991 г., когато е приет ЗПГРРЛ, пенсионно подпомагане не съответства на днешните социални и икономически реалности. Законопроектът засяга около 6 000 български граждани - репресирани и преживели съпрузи на репресирани, включително около 1000 български граждани, репресирани при насилствената смяна на имената през 1984-1989 г.
Искрен Арабаджиев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) смята, че репресираните граждани трябва да получават подкрепа, но не могат да допуснат да е през пенсионната система, защото по този начин хора с много малък принос ще получават пенсии. Пенсионната система касае „принос-полза“ и следва да се спазват някакви рамки и поне 15 години трудов стаж, добави той.
Георгиев „Възраждане“ каза, че не са съгласни тази месечна добавка да стане пенсия, защото не смятат, че е редно по този начин да се случват нещата. Той уточни, че не е ясно по какъв начин са сметнали увеличенията на парите, които са записани в законопроекта.
Севим Али (ДПС) призова за подкрепа на промените.
Преди гласуването на законопроекта депутатите изслушаха представянето на „Проучване на обществените нагласи за актуализиране на съществуващата пенсионна система“, проведено от Националния център за парламентарни изследвания. То беше представено от д-р Теодора Ангелова, ръководител на Националния център,