Адвокат Гънчо Гънчев пред ФАКТИ: Съдебната реформа беше зачената в грях още при прегръдката на ПП-ДБ с Борисов и Пеевски

Има ли ползи, какви са поуките, имаме ли действащо право и защо Конституционният съд се забави толкова с решението си за промените в Конституцията… Пред ФАКТИ говори адвокат Гънчо Гънчев.

- Адвокат Гънчев, КС се забави с произнасянето по решенията за промените в Конституцията, но каква ситуация се създаде сега... Защо се забави?
- В България основният принцип при вземане на решения винаги е произлизал не от силата на правото, а от правото на силата!
В тази връзка и по този начин беше реализирана и самата съдебна реформа. Тя беше зачената в грях още с прегръдката на ПП-ДБ, с Борисов и Пеевски. Още тогава бе ясно, че основната цел на Борисов и Пеевски е запазване на контрола на кадрите в съдебната власт – съд, следствие и прокуратура, както и в регулаторите. Обществена тайна е начинът, по който се кадрува в съдебната система. Всяка една от политическите сили се надпреварва да инфилтрира колкото се може повече нейни поставени лица на всички нива. Изключение от това не прави и КС.

Моето лично мнение е, че КС се забави изключително много с решението си, а тук интересното е дали същото е плод на договорки и пазарлъци?

Най-вероятно. В крайна сметка основният проблем на тази конституционна реформа е и си остава - ограничаването на възможността президента Радев да назначава служебно правителство и съответно да контролира и организира изборния процес. Обществото, като цяло, очакваше КС да се произнесе доста по-рано, като по този начин да се въведе ред в институционалната криза, но, за съжаление, зависимостите на членовете на КС попречиха на тази възможност.
Каква е ситуацията след решението на КС: С решението си КС „оряза“ драстично промените в Конституцията. Конституционният съд „отмени“ почти всички промени в основния закон, остави едно ограничение за структурата на прокуратурата и две за правомощията ѝ, правилото, че основен носител на съдебната власт е съдът и правото на всеки съдия да сезира КС с искане за обявяване на противоконституционност на приложим по дело закон.
Като основен мотив в решението си за отмяна на промените в Конституцията КС изтъква, че същите могат да бъдат извършени единствено от Велико народно събрание. Това становище изразих и аз още в самото начало на представените промени. Важното в случая е, че всички обявени за противоконституционни разпоредби „запазват редакцията си преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Правните последици, настъпили при действието на тези промени в посочените конституционни разпоредби до влизане в сила на настоящото решение, запазват своя правен ефект“ - това изрично се прие от КС.
На практика съдът възстанови предходната уредба в основния закон и след решението му не настъпва правен вакуум в Конституцията.

Решението беше задължително с цел да не се допусне отново институционална криза, а да се въведе старият режим.

Точно поради тази причина твърдя, че КС се забави необосновано дълго, рискувайки задълбочаване на институционалната криза. Относно решението на КС, касаещо служебното правителство и двойното гражданство на депутатите:
За три от измененията в основния закон – за новия ред за назначаване на служебен премиер, действащият парламент при служебно правителство и за двойното гражданство на депутатите, конституционните съдии не успяха да вземат решение. Съдиите се разделиха 6 на 6 гласа и по този начин в сила остават новоприетите разпоредби.

За мен решението в тази си част обслужва изцяло политическата класа и е нагледен пример за зависимостите в КС.

КС отмени всички разпоредби в основния закон – от чл. 129 до 130в, с които познатият Висш съдебен съвет се раздели на два отделни съвета – един за съдиите и един за прокурорите и следователите. Както стана ясно, с отмяната на двата съвета,

изборът на главен прокурор отново става правомощие на Пленума на ВСС.

Освен това с обявяването за противоконституционен на чл. 130, ал. 2 от Конституцията, който гласеше „Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране“, главния прокурор отново ще има 7 годишен мандат. В чл. 126, ал. 2 от Конституцията отново остава текстът, че „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.
Общо взето, разглеждайки решението на КС, оставам с впечатление, че правната ни реформа се движи на принципа на тангото “две напред една назад”.

- Едни промени остават, други не са според закона, но решенията на действащи органи си остават. Как гледате на случващото се?
- Не разбирам упорството на г-н Христо Иванов за промяна на Конституцията. За втори път неговите предложения „се провалят“. На практика за пореден път г-н Иванов допусна грешката да направи предложения, които не са подложени на обществено обсъждане, не поиска мнението на съсловните организации,

всичко, което той извърши, е чиста форма имитация на съдебна реформа.

България не се нуждае от конституционна реформа, а от рестарт на политическата ни система и пълна подмяна на изгубилия легитимност политически елит. Това, което българските граждани очакваха от шумно прокламираната конституционна реформа, беше да се върне усещането на гражданите за справедливост - социална, финансова и съдебна. На практика това не се случи.
Идеята за повече силна съдебната система, за независима съдебна система и т.н. се опорочиха още в момента, в които ХРИСТО ИВАНОВ си избра за партньори в тази мисия Борисов и Пеевски. Зад всичко това прозира опит за овладяване на държавата на всички нива и при това “законно”. Дали политико-олигархичните кръгове ще опитат отново? Бъдете сигурни в това!

- Промените, касаещи правата на Румен Радев, остават. Това е така, защото Радев е държавен глава, или целта е просто да се орежат правомощията на президента, който и да е той?
- Винаги съм бил на мнение, че промените, касаещи държавния глава, са продиктувани от интереса на политическата ни олигархична класа. Цялата приумица за конституционна промяна изигра единствената си роля и тя е да се ограничи властта на президента и възможността да назначава служебни правителства, както и даде възможността на политическата класа да контролира изборния процес. Какво се случи на практика с така постигнатия паритет в решението на КС. На практика сега при тази ситуация, промените, касаещи измененията в основния закон, а именно - за реда за назначаване на служебен премиер, за действащият парламент при служебно правителство, като и за двойното гражданство на депутатите, съдиите се разделиха 6 на 6 гласа по този начин останаха в сила новоприетите разпоредби. За мен решението в тази си част обслужва изцяло политическата класа и е нагледен пример за зависимостите в КС. Както се казва - “… и вълкът сит, и агнето цяло”.
При това положение остава новият ред за назначаване на служебно правителство, при който президентът избира служебния премиер от списък със заемащите няколко държавни служби лица, както стана широко известен терминът „домова книга“. В тази хипотеза видяхме, че лицата, попадащи в този списък, са силно партийно обвързани и на практика прокарват политиката на партийните централи, които са ги изпратили там. Липсва каквато и да е независимост във взимането на решенията, налице е силна зависимост и обслужване на политическата класа. Не на последно място спорна е и квалификацията и моралните качества на кандидатите, които биха били потенциални кандидати за поста на министър-председател.
Относно възможността за народни представители да бъдат избирани „български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната“. Самото решение отваря „кутията на Пандора“.

И сега българската политика е в силна зависимост от посолства и държави.

Възможността чужди държави да овладеят политическата ни класа е видно и сега. Само времето ще покаже колко вреди ще нанесе липсата на прозорливост на законодателите ни.
Не на последно място е ясно, че решенията за избор на министър-председател по “домова книга” обслужват преди всичко ГЕРБ и ДПС. Решението, относно възможността за народни представители да бъдат избирани „български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната“, обслужва преди всичко ДПС. И не на последно място това е решение на проблема, който възникна с Кирил Петков и подадената от него декларация за отказ от двойно гражданство. Елегантен начин да останем „сухи“.

- Ролята на двамата нови съдии, назначени от политическата квота, виждате като…
- Ролята им е чисто политическа, а целта - прокарване на политически и олигархични интереси. Имам специално мнение и за двамата кандидати,

като самото избиране на г-жа Десислава за мен е меко казано абсурдно.

Правото не е лъжица за всяка уста. Това е специфична материя, която трябва да създава ред и правила, а не хаос и беззаконие. В тази връзка - допустимо ли е Десислава Атанасова, която активно е участвала в приемането на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, да участва в решението на Конституционния съд и да гласува. Нон сенс. Това, само по себе си, не отговаря на правни стандарти за независимост и безпристрастност на всеки съдия, на моралните норми, на които трябва да се подчинява всеки един от конституционните съдии. Особено, когато става въпрос за самия Конституционния съд, който би следвало да е еталон за законност, справедливост и защитник на обществения интерес. Ето това е резултатът от пазарлъка. Дали г-жа Атанасова притежава необходимите качества да бъде КС, морални, професионални и т.н. - това е друг въпрос.

- Кой има полза от тези решения на КС. Виждате ли в тях полза за обществото, или политическата игра надделя…
- Задължението да бъдат спазвани начините и формите за промяна на една Конституция не е просто задължение за зачитане на нейните норми, а по-скоро задължение към отстояване на демократичната, правовата държава и върховенството на закона, което е и фундаментът на всяко едно развито общество.
Решението на КС показа едно, зависимостите са на всички нива, полза за обществото от така приетите решения не виждам. Всичко е един добре режисиран театър, в който кукловодите си играят с общественото мнение и страхове, приемайки решения, обслужващи техния интерес, прикрити зад “добри намерения”.