Нито остра тревожност, нито стабилно спокойствие сред обществото по отношение на потенциална пропаганда в училищата у нас. Българите са по-скоро разделени, а значими нива на несигурност, непознаване на проблема и липса на информация предпоставят възможност от поляризация. Това показва специално национално представително проучване, проведено от "Галъп интернешънъл болкан" по поръчка на БНТ. Изследването е проведено в началото на септември сред 802 пълнолетни българи по метода "лице в лице".
След бурни скандали в началото на август Народното събрание забрани в училищата да има пропаганда, популяризиране или подстрекаване, пряко или косвено на идеи или възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната.
Обществото у нас е по-скоро разделено в опасенията си за наличие на пропаганда на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация в българските училища.
Яница Петкова от „Галъп“ коментира изследването в предаването „Още от деня“. По думите ѝ обществото не е достатъчно информирано по темата. „То е разделено. Темата е силно чувствителна и касае децата и същността на човека. Хората са много по-склонни да разглеждат темата през емоции, а политиците да я употребяват“, заяви тя.
Запитани 39,1% от българите в проучването споделят, че имат подобни притеснения. Близо една трета (32,2%) обаче заявяват, че не се тревожат за такава пропаганда в училищата у нас. 28,7% пък отговарят, че изобщо не са чували или отричат дебатите около законодателните инициативи в Народното събрание да са стигнали до тях.
Допълнителен въпрос, насочен директно към нагласите към българските учители, затвърждава разделението по темата в обществото ни.
36,8% от анкетираните казват, че имат притеснения, че българските учители извършват пропаганда на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация. 27,6% казват, че нямат подобни тревоги, а значителен дял от 35,6% споделят, че не са чували за такъв тип проблем.
Значителните дялове, свързани с колебание и незапознатост в отговорите и на двата въпроса, говорят за необходимост от по-широк обществен дебат сред всички обществени групи и заинтересовани страни, ако обществото ни иска да избегне превръщането на разделението в по-остра поляризация.
Макар и нагласите, регистрирани в проучването, да не насочват все още към извода за нарушено доверие към училищата и учителите у нас, подобна опасност съществува, ако темата се превърне в център на предизборни кампании и политически PR.
Сред по-разтревожените и на двата въпроса са хората между 30 и 65 г., където дяловете на опасения по темата достигат до около и над 40%. Отговорите "притеснявам се" намаляват като дял с възрастта. Прави впечатление по-високия дял на мнителност и сред мъжете, жителите на столицата и големите градове, както и сред висшистите. Макар и не с голяма острота, открояват се и видими разлики в електоратите на различните партии, а очаквано по-притеснени са тези с консервативна насоченост.
Изследването е проведено между 28 август и 5 септември август 2024 г. сред 802 души по метода "лице в лице" с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3,5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 000 души.