"Без да се пипат данъци, няма как да се запълни дупката в бюджета. Няма как да се влезе в 3% дефицит, без да се наложат непопулярни мерки".
Това каза пред БНР доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН.
"Партиите в коалицията тотално ще си отрежат всякакви пътища за политическо бъдеще. Хората имат дълга памет – всеки ще запомни, ако са му увеличени данъците или ако му е забавено увеличението на заплатата или на пенсията... За да можете да повишите доходите на българите, така че да се получи органичен растеж, трябва да имате органичен растеж на икономиката - повече продукти с висока добавена стойност, централизиране на производствата. Но увеличението на бюджетните разходи се получава неорганично и това е сметката, за която говори финансовият министър Теменужка Петкова - гражданите трябва да платят сметката за неразумните харчове три години назад в управлението".
Според него не е реалистично още през февруари страната ни да поиска конвергентен доклад за влизане в еврозоната:
"Данните на Министерството на финансите към края на ноември миналата година показват, че разходите в хазната се увеличават с над 16%, приходите - 8%. Не можете да имате изпреварващо увеличение на разходите и стабилни финанси. Единият от критериите за влизане в еврозоната е фискална устойчивост, каквато категорично нямаме. Виждаме, че разходите за лихви нарастват с около 1/4, неданъчните приходи намаляват с 1/2. Тези тенденции показват, че устойчивостта на финансите, меко казано, ерозира. Да вкараш такава страна в еврозоната, означава, че тя ще последва гръцкия сценарий. Никой не иска това".
В предаването "Хоризонт за вас" доц. Григор Сарийски цитира управителя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, че Европа e изправена пред екзистенциална криза:
"Приемането на нови членове в еврозоната ще е последна грижа. Виждаме тенденция на забавяне на т.нар. локомотиви на еврозоната - Германия вече две поредни години отчита спад на БВП, например. Плюс все по-малката охота на финансовите пазари, които трудно ще предоставят заем, и призивите на Доналд Тръмп за увеличение на военните разходи до 5% от БВП. Това означава още тежести върху бюджетите. Това означават доста облачни времена за европейската икономика. Прогнозата е облачна с изгледи за катастрофа".
На въпрос защо цените у нас са по-високи в сравнение с други европейски държави, при положение че още не сме еврозоната доц. Сарийски отговори:
"Причините са няколко. Има една конюнктура за ръст на цените на суровините. Когато има увеличение на цените на суровините, след това се пренася едно към едно върху крайния продукт. Но когато има обратната тенденция, защото пазарите винаги се движат с корекция, търговците "забравят" да направят корекция на цената на крайния продукт. На второ място, при нас има много голям дял на трудоемките производства. Цената на труда се увеличи интензивно през последните години. При този интензивен ръст на номиналните заплати няма как това да не се пренеси върху готовата продукция. На трето място - увеличение на заплатите означава, че хората са способни да купуват на все по-високи цени, съответно търговците много бързо догонват. Търговците много бързо наваксват с тенденциите при доходите на потребителите".