Проблемът с държавния бюджет за 2025 г. не е в приходите, а в разходите.
Затова ние предлагаме 4 много конкретни мерки.
Това обявиха от "Да, България".
Поетапно освобождаване на държавни служители в пенсионна възраст. Хората, навършили пенсионна възраст, които продължават да работят в държавната администрация са хиляди, особено в системата на МВР. Те спират кариерното развитие на младите и трябва да бъдат съкратени от администрацията, като им се осигури достойно пенсиониране.
Те ще си получат полагащите им се заплати след пенсиониране, но то ще бъде разсрочено, например в рамките на 2 години. Конкретно за МВР: Служителите, навършили пенсионна възраст в системата на МВР са голям дял. Приемаме, че заплатите на МВР трябва да се увеличат - нещо, гласувано от голямо мнозинство през пролетта. Но смятаме, че са нужни някои корекции. Например заплащането да бъде обвързано със средната заплата по области, вместо със средната за страната, както и отчитане на факта, че държавните служители, вкл. в МВР, не плащат осигуровки.
Разграничаване на увеличенията - те да са само за служители с полицейски функции, докато администрацията остава по общите правила за заплащането в държавната администрация Предвиждаме и освобождаване на голяма част от пенсионерите в МВР до края на годината, за да се освободи кариерното израстване на по-младите служители в системата. В шестмесечен срок министърът МВР следва да направи оценка на реално изпълняваните функции от служителите и съответно тези, които нямат нужда от полицейски правомощия, да бъдат преназначение по Кодекса на труда (или Закона за държавния служител).
Предлагаме за новопостъпилите, на повишените възнаграждения от януари 2025 г., служители в системата на МВР да се намали броя заплати, които се получават при прекратяване на правоотношението (от 20 на 10), както и изплащането на отпуски да бъде съобразено със заплатата при натрупването на отпуск, а не при изплащането. С тези предложения се постига справедливо оптимизиране в МВР, без да се отрича необходимостта от справедливо заплащане.
Поетапно въвеждане на осигуровки от държавните служители.
Държавните служители да започнат да плащат осигуровки – това е най-добре да се случи поетапно, в рамките на 6 години (с по 1/6-та всяка година), до достигане на съотношение 60:40. На годишна база поетапното въвеждане на осигуровки ще бъде в размер по-малък от годишните увеличения на възнагражденията в администрацията. В момента служителите в частния сектор плащат 40% от осигуровките, а в публичния сектор се плащат изцяло от държавата.
Това води до сериозни изкривявания в статистиката, тъй като нетните възнаграждения в публичния сектор са реално още по-високи, отколкото в частния. В дългосрочен план такава мярка ще стабилизира пенсионната система, която вече няма да разчита на 40% трансфер от държавния бюджет.
Оптимизация на държавната администрация чрез фокусирани мерки за електронно управление.
Оптимизация на администрацията, вкл. чрез въвеждане на споделени услуги, централизирани конкурси, освобождаване на тези, които не отговарят на базови критерии за изпълнение на държавна служба и редуциране на общата щатна численост след функционален анализ - все мерки, които започнахме през 2022 г., но усилията бяха прекратени със свалянето на кабинета. Обществени поръчки за частните болници. Въвеждане на задължение частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства, когато се плащат от здравната каса. Частните болници трябва да започнат да правят обществени поръчки за лекарства, когато се ползва публичен ресурс от здравната каса.
Това ще намали разходите за здравеопазване, защото ситуацията в момента бърка в джоба на всеки гражданин. Според данни, изнесени в журналистически разследвания, изключването на частните болници от задължението на провеждат обществени поръчки за лекарства ощетява НЗОК с над 100 млн. лв. годишно, а разликата в цените на едни и същи лекарства, на един и същ производител, може да достигне 14-15 дори 28 пъти между държавни и частни лечебни заведения.
Частните болници извършваха обществени поръчки до 2016 г., когато това задължение за тях отпадна от закона по предложение на ГЕРБ. А през есента на миналата година, въпреки настояването на ПП-ДБ, с гласовете на ГЕРБ, ДПС и Възраждане отхвърлиха законопроект за връщане на задължението за провеждане на ОП. Всичко това се случва не само на фона на публични загуби за българското здравеопазване, но и под заплахата от финансови санкции от страна на ЕС. От 2019 г. ЕК води наказателна процедура срещу България, защото частните не провеждат търгове.