94% от работещите не са доволни от размера на заплатите си. Това показва анкета на КТ "Подкрепа", проведена сред около 1000 души.
Посочва се, че 91% от анкетираните получават чист доход под 2500 лв. и едва 8% от тях получават над 2500 лв., избори news.bg.
Делът на работещите бедни е 24%, получаващи доход под 1 100 лв. (при жизнен минимум около 1500 лв. и минимална работна заплата за 2025 г. от 1077 лв.) От КТ "Подкрепа" поясняват, че делът не съвпада с официалната статистика, тъй като нормативно определената линия на бедност е 638 лв. за 2025 г.
67% (2/3) получават доход между 1100 и 2500 лв., което според синдиката показва и потвърждава статистиката за значителни подоходни неравенства в страната.
Бонуси към заплатите получават 36%. Най-нискодоходната група, имаща доход до 1100 лв. е с най-малък дял - едва 24,7% получават допълнителни възнаграждения.
Около половината от работещите с доходи над 2500 лв. получават допълнителни възнаграждения.
94% от запитаните не са доволни от размера на възнаграждението си. Най-голяма е неудовлетвореността от хората, получаващи до 1100 лв. - 98%, следвана от групата, получаващи до 2500 лв. - 96%.
Анкетираните с доходи между 2500 и 5000 лв. са почти наравно по отношение на удовлетвореност и неудовлетвореност (57% са удовлетворени).
Хората, получаващи над 5000 лв., са 100% удовлетворени от размера на заплатата си.
Еднозначно хората искат минималната работна заплата да е над жизнения минимум (издръжката на живота) - 98%.
Получаващите доходи над 2500 лв. са 100% за минималната работна заплата да е над жизнения минимум.
Според 85% от запитаните е необходим необлагаем минимум. Има достатъчна обществена нагласа за промяна в системата за облагане на доходите.
Най-висок процент на нежелаещите необлагаем минимум е сред хората с доходи между 2500 и 3500 лв. - 23,5%.
Най-силна подкрепа за необлагаемия минимум пък изразява групата с доходи над 5000 лв. - 100%.
Почти всички анкетирани (99%) са за ежегодно индексиране на заплатите, което според синдиката не е изненадващо предвид твърде несигурната икономическа и социална среда през последните години, както и неяснотите и несигурността пред бъдещето, касаещо работните места и стандарта на живот.
Групата, с най-висок процент (4,1% са дали отговор "НЕ"), която не иска да се индексират ежегодно заплатите се оказва тази, с доход до 1100 лв. Тук може да се търси чисто субективна причина или е налице друга обективна причина, която не се измерва през размера на официалната работна заплата.