И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов внесе в деловодството на 51-вото Народно събрание мотивирани искания за даване на разрешение за привличане към наказателна отговорност на двама народни представители – Божидар Божанов и Кирил Петков, по предложения на Софийска градска прокуратура (СГП). Касае се за две отделни престъпления, извършени в различни периоди.
По отношение на Божидар Божанов в искането на главния прокурор се посочва, че са събрани доказателства за извършено от него престъпление.
В периода от 20.05.2022 г. до 17.06.2022 г. в гр. София в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – министър на електронното управление и възложител на обществена поръчка, Божидар Божанов нарушил служебните си задължения по Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за неговото прилагане и по Вътрешните правила на Министерство на електронното управление за възлагане на обществени поръчки. Б. Божанов предоставил на изпълнителния директор на ИА „Инфраструктура на електронното управление“ файл на флаш памет, представляващ техническа спецификация, и указал тя да бъде използвана за провеждане на обществена поръчка за близо 18 млн. лв.
Техническата спецификация е била изготвена в нарушение на установения ред, гарантиращ сигурността на информацията. Така се давало предимство на консорциум на търговски дружества при участие и класиране за изпълнител на обществената поръчка. Според събраните от СГП доказателства целта била да се набави за другиго облага – да се улесни и предостави преимущество на консорциума при участието му в обществената поръчка, като от деянието са могли да настъпят немаловажни вредни последици – да се разходват непрозрачно публични средства, да се създадат условия за нарушаване на конкуренцията, да се разколебае доверието на гражданите в Министерство на електронното управление и да се застраши киберсигурността на държавната администрация.
В предложението на СГП до главния прокурор се посочва, че в обобщаващ протокол от заседание на комисията, която трябвало да разгледа, оцени и класира постъпилите оферти по обществената поръчка, подписите за „председател“ и „изготвил отпечатал“ не са положени от съответните лица. По отношение на подписите е констатирано частично сходство с почерка на Божанов. Събрани са доказателства и че Б. Божанов е достъпвал компютъра, на който е технически изготвен протоколът, чрез акаунта на служител, на когото било наредено да излезе от помещението при набирането на текста.
По отношение на Кирил Петков в искането на главния прокурор се сочи, че са налице достатъчно доказателства за извършен опит за принуда - престъпление по чл. 143, ал. 1, предл. 1, алт. 2, вр. чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК.
На 02.10.2023 г. в заведение в София Кирил Петков направил опит да принуди Александър Йоловски, министър на електронното управление, да извърши нещо против волята си. Според прокуратурата Петков с агресивен тон казал на Александър Йоловски, че трябва да съгласува задължително с Божанов действията си, когато предприема уволнения на хора, назначени от Божанов, както и всичко, което прави като министър, включително важните стратегически въпроси, провеждането на обществени поръчки и всякакви процедури по възлагане. Казал му, че всички важни решения трябва да взема след предварително одобрение на Божанов, както и да провежда ежеседмични срещи с него. Петков заплашил, че в противен случай ще има негативни последици за Йоловски в служебен и личен план, пишат още от прокуратурата.
Досъдебното производство е образувано с постановление на СГП от 29.10.2023 г. въз основа на данни от проверка, възложена на Комисията за противодействие на корупцията след сигнал от група народни представители за оказван натиск от К. Петков и Б. Божанов спрямо министъра на електронното управление да възложи на конкретни фирми дейности на стойност 650 млн. лв. без да се приложат правилата на Закона за обществените поръчки.
По делото е събран значителен по обем и съдържание доказателствен материал - разпитани са множество свидетели, приобщени са относими документи, назначени и изготвени са експертизи, с разрешение на съда са събрани трафични данни, приложени са материали от проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция, извършена на Министерство на електронното управление по разпореждане на СГП, приобщени са и материали от Държавна агенция „Национална сигурност“.
С оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България за привличане в качеството на обвиняем за извършено от народен представител престъпление от общ характер е необходимо негово писмено съгласие или разрешение от Народното събрание.