Още една социологическа агенция представи своите прогнози в навечерието на европейските избори. Проучването е проведено сред 1250 пълнолетни българи и се отнася за периода до 19 май. Според основаната през декември миналата година „Екзакта Рисърч Груп“ шест партии имат шанс да въведат свои представители в ЕП: ГЕРБ, БСП, ДПС, България без цензура, Реформаторският блок и АБВ.
Ако изборите за Европейски парламент бяха днес, ГЕРБ би получил 28,5%, БСП - 24,0%, ДПС - 11,3%, България без цензура - 11,1%, Реформаторският блок - 6,2%, АБВ - 5,8% от твърдо решилите да гласуват. Разпределението на мандатите при тези проценти е съответно 6 за ГЕРБ, 5 за БСП, 2-3 за ДПС и България без цензура, 1 за РБ и между 0 и 1 за АБВ, смятат от „Екзакта“.
Социолозите от агенцията предвиждат избирателна активност около 35%. „Според нас е възможно активността да варира в интервал от 32% до 38%. При активност от 35% очакваме да гласуват около 2 400 000 българи.
Правят впечатление близките изходни позиции на ДПС и ББЦ преди последната седмица на кампанията. Известно предимство има ДПС, чийто електорат е с по-голямо твърдо ядро от електората на ББЦ. Ако някоя от двете партии получи 3 мандата, или ако и двете партии получат по 3 мандата, това може да лиши някоя от по-малките партии от представителство в Европейския парламент, обясняват експертите.
При активност около и над 40%, съществува възможност ГЕРБ и БСП да получат по един допълнителен мандат за сметка на по-малките партии. При много ниска активност, неизвестните нарастват и най-вероятно тя би била от полза за партиите с най-твърди електорални ядра, а именно БСП и ДПС.
Проучването на „Екзакта Рисърч Груп” сочи напълно ясно кой ще е първи и кой ще е втори на европейските избори, заяви в интервю за „Фокус” директорът на социологическа агенция – Лидия Йорданова. От това точно колко мандата ще получат ДПС и „България без цензура” зависи дали Реформаторският блок и АБВ ще могат да се класират за евродепутати на този вот, посочи Йорданова.
Докато Реформаторският блок качва по време на кампанията своето влияние и симпатиите на избирателите, не може категорично да се твърди какво се случва с АБВ, като формацията може и да остане извън Европарламента, смята тя.
Според бившата шефка на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) Лидия Йорданова вотът далеч не е обагрен ценностно от европейски приоритети. „Очевидно става дума за това дали кабинетът ще оцелее и всичко е обременено с национални реалности. Като че ли това отвращава по-голяма част от хората и прави силно мотивирани главно твърдите ядра на големите партии”, категорична е тя. Има обаче много неизвестни, които ще останат такива до деня на вота.