„Много важно е и не трябва да стигаме до това, което каза представителят на ВиК-Перник за Брезник – дай Боже да има дъждове. Не трябва правителствата и Народното събрание да се превръщат в шамани, които чакат да вали дъжд, а трябват дългосрочни и устойчиви решения“, каза бившият министър на околната среда и водите Нона Караджова.
По думите ѝ проблемите са многопластови и са нужни много сериозни реформи.
„В техническо отношение е много голям течът на вода, той е около 60% за страната. За сравнение, 2000 г. течовете на вода са 57%. Средно за страната те остават същите за период от 25 години. Това означава, че се инвестира толкова колкото а не се влошават нещата. Необходими са много сериозни инвестиции и приоритети“, отбеляза Караджова.
„На второ място ВиК дружествата са оператори, от тях се очаква да инвестират, но те не са инвеститори. Те разполагат със средствата, които събират от потребителите. Цената на водата се определя от КЕВР, тя има таван и ВиК не могат да го надскочат и да наберат необходимите средства. Няма асоциална защита за уязвимите домакинства, бедните хора, които не могат да си платят водата в случай на повишение“, добави тя.
По думите ѝ следващите проблеми са управленски и мениджърски.
„Има непрекъснат конфликт между общините и регионалното министерство, тъй като общините са собственици на по-голяма част от ВиК активите, но държавата има блокираща квота за това какво да се прави с тази ВиК инфраструктура.
Според бившия екоминистър държавата трябва да поеме ясно и категорично ролята си на доставчик на вода до населените места.
„Това не е работа на ВиК операторите. При това не регионалното министерство да строи тези магистрални водопроводи. Смятам, че беше добра крачка създаването на ВиК холдинга 2019 г. Той трябва да поеме тази роля и ясно да се каже – министерството отговаря за доставката на вода до населените места. След това общините си избират оператор, който да управлява техните активи и си носят тази отговорност“, каза Нона Караджова.
Необходимо е да се приеме дългосрочна стратегия от парламента, която да предвиди нужните реформи, да се разработи законодателство и всичко това може да стане в рамките на една година, добави тя.
„Комисията за безводието трябва да излезе с две решения – краткосрочно за районите, които са с безводие като Плевен, Ловеч, Брезник, Омуртаг и други, със спешни мерки доколкото е възможно да се осигури вода или ясен график по какъв начин кои населени места ще бъдат на режим в случай на нужда. Дългосрочно решение – Министерският съвет да представи в парламента дългосрочна стратегия, която на първо място да каже как да се реформира секторът, откъде да се намерят парите“, каза още Караджова.
По думите ѝ трябва да се вдигнат цените на водата, но е нужна социална защита за уязвимите и бедни хора.