Учителката по информатика в математическата гимназия в Русе Снежана Тодорова и ученичката ѝ Лора са оцелели в катастрофи. Пред БНР и предаването "Хоризонт за вас" те разказаха какво е да оцелееш след ПТП, как се преживява тази физическа и психическа травма и как се променя животът:
"Колкото пътищата са виновни, толкова и хората – водачите на превозните средства. Не си дават сметка какво може да стане след това. Семейството ти е излязло някъде и изведнъж просто получава обаждане, че детето им е спешното, детето им е откарано с линейка, не се знае дали ще оживее. Това може да ги срине психически. Това е разговор, който всеки родител се страхува да получи".
"Когато чуя линейка, очите ми се насълзяват. Когато чуя такава новина, винаги се разтрепервам и си мисля кое семейство е загубило близък. Много е тежко!".
На 18-годишната Лора се е наложило бързо да порасне и да преживее много болка и страдания:
"Всички на моята възраст се мислят за безсмъртни. Всички си мислим, че нищо такова няма да ни се случи – ние сме млади, готини, нека да настъпим газта. Но не знаем в кой стълб, храст, поле или мантинела ще завършим".
Един от спасителите и на двете пострадали е неврохирургът Огнян Игнатов. Ако за всички нас пътят - колкото и да е тесен - е просто асфалт, за него вече 31 години е нещо различно. Признава, че има случаи, с които е свързан емоционално.
Според него трябва да се спазват ограниченията на скоростта и да се контролира за това. Много от тези катастрофи са заради прекомерната самоувереност на шофьорите, които карат с много висока скорост, смята той.
За всяка катастрофа има виновни. Глобите, ограниченията и затвора са ясни. Д-р Игнатов обаче предлага друго:
"Тези хора трябва да дават дежурство и в реанимация, за да виждат какъв е крайният резултат на всичко това, което се случва при една несъобразена скорост и лоши пътни условия, алкохол, наркотици също. Законът трябва да ги задължава поне 1 месец да бъдат там като санитари или друго, за да видят крайния резултат и дано разберат, че животът може да изчезне за един миг, инвалидността също е на един миг разстояние".