Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова, журналистка в БНТ, авторка на разследването.
"Всъщност не очаквах, че проблемът е толкова широко залегнал в българската образователна система. Това е един процес, който, според мен, е започнал да се развива някъде около 2013-а и в момента е обхванал цялата образователна система, тъй като, докато разглеждах различни онлайн източници, които са на разни руски сайтове, документи, там попаднах на заключение в различни доклади, в които се казва, че в България все по-малко хора говорят руски, младите хора вече не познават руската култура, по-възрастните си отиват и трябва да се вземат някакви мерки, за да може този процес да се обърне, за да може тяхното културно влияние тук, в страната, да не спада толкова драстично.
Тогава, през 2013-2014 година започва, според мен, тяхната културна операция в България, започва масово финансиране на различни проекти с български културни институции, училища, читалища, библиотеки, странични фондации, които организират прояви, свързани с руската култура. Просто едно масово присъствие, което, да кажем, допреди войната в Украйна, не правеше такова впечатление, тъй като Русия не е възприемана толкова в отрицателен смисъл, не като страна-агресор. Има клипче от училището в Севлиево как български деца, ученици, са облечени с руски военни униформи, шапки с петолъчки и с Георгиевски лентички и славят Русия. Хайде, да кажем, това е било преди войната, през 2021 година.
Но тази година, по случай 9 май имаше доста голяма офанзива на Руското посолство
да участват различни български ученици в нейните канали в социалните мрежи. Отново български деца, пак с военни униформи, които да рецитират различни неща. Това става през участието и на учители, и на родители. И това вече е сега, когато войната в Украйна е факт. В телеграм-каналите на Руското посолство в България, на Руския културен център, има клипчета с български ученици и толкова малки деца, под 10-годишна възраст, с Георгиевски лентички, които рецитират на руски. И никой не реагира на това.
Доколкото разбрах, и самото министерство не открива признаци за пропаганда в българските училища от страна на Русия. Те просто сега ще забранят един конкурс, ще го извадят от календара, но има други конкурси. А с тези конкурси проблемът е, че те са включени в Националния официален календар на ученическите състезания, на самото българско Министерство на образованието, което означава, че те се препоръчват на всяко българско училище за участие, т.е. Министерството през инспекторатите по образование праща информация за тези конкурси до децата, които могат да участват, т.е. това е все едно има благословията на българската държава."
Какво тревожно има в конкурсите
"Организаторите на тези конкурси до войната в Украйна съвсем официално са под патронажа на Руското посолство. След като започва войната, вероятно от куртоазия, Руското посолство е извадено от списъка с организатори, но останалите, които са там, имат ясни връзки с Русия."
"На български този сайт съществува поне според това, което аз открих, може би от август. Аз не открих въобще журналисти, имена, нищо. Няма имена на български автори. Никой не се подписва под публикациите."
Как се финансира
"Това, което става ясно от сайта, е, че една фирма стои зад една компания, която е регистрирана в Кипър, която пък вече е свързана с Украинската православна църква, която обаче е свързана с Руската патриаршия, т.е. не е Независимата украинска православна църква. Те са две църкви, там са с много сходни имена, затова винаги трябва да се уточнява.
В този сайт има публикации, които защитават определена идеология. Как трябва да въведем традиционните ценности в обществото и в медиите, религията в училище."
Всъщност трябва да ни притесняват две неща
"Че няма никой, който се е подписал под тези материали и че явно има връзки с руската държава. Поне според сайта, така излиза на практика. Хората, които открихме, че са свързани, имат явни връзки с Русия.
Сайтът се поява в България след кончината на патриарх Неофит. Може би два-три месеца по-късно. Но той на други езици си е съществувал поне от 10 години. Първо е бил в Украйна, където вече е забранен. Съществува и в други страни в Източна Европа. И вече и в България."