До 10% от цената на сградата струва антисеизмична експертиза

Изготвянето на проект за оценка на антиземетръсната устойчивост на една сграда зависи от много фактори, но цената варира от 4-5 до 10 процента от стойността на имота, каза доц. д-р Йордан Милев от катедра “Масивни конструкции” в УСАГ. Ако конструкцията е уникална и сложна, то проектът ще е по-скъп. Колкото площта на сградата е по-голяма, то и процентът на ще по-нисък, добави той.

Според доц. Елена Васева, от Централната лаборатория по сеизмична механика при БАН, влязлата миналата седмица наредба за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, е стъпка към пълното въвеждане на Еврокод 8 за антисеизмично строителство у нас до 2010 г.

В нея са застъпени някои от елементите на този еврокод, поясни Васева. Има подобрения по отношения на коефициента на реагиране, с което се подобрява сигурността на сградите. Той става по-строг за постройките със смесени конструкции ¬ стоманобетон и тухлена зидария. В съответствие с евронормите е и представянето на изчислителното сеизмично натоварване на сградата по време на трус, добави тя.В момента се изготвя националното приложение за България, свързано с Еврокод 8, каза още доцентът от БАН. Проектът се финансира от строителното министерство и реализацията му започна през август. Сега съществуващият правилник за антисеизмично осигуряване от 1987 г. и приетата миналата седмица наредба осъвременява някои моменти в него, уточни Васева.

Не само конструкцията трябва да бъде съобразена с високата сеизмичност на страната, каза още доц. Васева от БАН. Много важно е да се изследва теренът под сградата. Задължително е да има геоложки доклад. Нерядко обаче предприемачите представят този документ, за някакъв обект, който се строи наблизо, но не и за терена под конкретната сграда. При градежа трябва да се спазват проектите и технологиите, като най-важни са качеството на бетона и армировката му, добави тя.Според доц. Васева, риск от антисеизмична гледна точка е гъстото застрояване. Не се спазва регламентираното разстояние между отделните сгради, което би затруднило евентуална евакуация и спасителни операции след земен трус.

В последните няколко години няма проблеми с проектирането на новите сгради и съобразяването им с антисеизмичните изисквания, каза още доц. Милев, от УАСГ. Въпросът опира след това до контрола на изпълнението. Има проблеми с инвеститорите, които искат градежите да им излязат, колкото се може по-евтино. В сравнение, с преди десетина години обаче, качеството на строителството е много по-добро, добави той.