Теменужка Петкова е родена на 18 януари 1967 г. в София. Завършила е "Счетоводство и контрол" в УНСС. Има специализации в Португалия, Великобритания и Ирландия. В началото на август 2010 г. е избрана за директор на Агенцията за държавна финансова инспекция. Минала е през цялата йерархия на агенцията - от финансов ревизор до началник на дирекция "Организация и извършване на инспекционната дейност".
- Г-жо Петкова, вашата институция беше спомената в интервю на председателя на БАН акад. Никола Съботинов пред "Новинар" относно проверката на БАН. Бихте ли уточнили кога е проведена тази проверка и какво е констатирала?
- Проверката на БАН беше извършена от органи на Агенцията за държавна финансова инспекция от май до септември 2010 г. Обект на проверка бяха три въпроса. Единият беше свързан с това как се стопанисват имотите, предоставени на БАН от държавата, дали има извършени разпоредителни сделки с активи - собственост на БАН и как се разходва бюджетната субсидия на академията. В тази връзка извършихме проверка по всяка една от задачите, изготвихме доклад, който беше предоставен на БАН. БАН имаше възможност да подаде своите възражения и да изрази становището си по отношение на констатациите ни. Постъпилото от тяхна страна възражение, не съдържаше никакви нови факти или обстоятелства, които да променят по същество направените от нас констатации. Не бяха представени и никакви нови документи, които да не са били известни по време на проверката. Финансовият инспектор разгледа всяко едно от възраженията, но в крайна сметка не е прието нито едно от тях и констатациите останаха непроменени, така както са отразени в доклада.
- Какви нарушения открихте относно стопанисването на имоти?
- Извършихме проверка как БАН стопанисва имотите, които са му предоставени от държавата съгласно закона за БАН . Установихме, че голяма част от тях на практика не се водят в активите на БАН. В активите на академията от общо около 800 имота се водят 5 парцела и 18 сгради, от които 8 бараки. Това от своя страна ни постави пред невъзможност да проверим как всъщност БАН стопанисва своите имоти. Наложи се да извършим репрезентативна проверка, за да видим все пак къде се водят. Констатирахме, че те се водят в активите и в балансите на отделните институти, които са самостоятелни юридически лица. В тази връзка проверихме основните начини, чрез които те се стопанисват. Един от тях е отдаване под наем. Констатирахме случаи на отдаване под наем на изключително ниски цени. Например - една почивна станция на язовир Пчелина, област Перник с площ 6968 кв. м. и застроена площ от 780 кв. м. е предоставена под наем за 340 лв. на месец. Друг фрапиращ случай, който установихме е имот от 6000 кв. м в кв. Овча Купел, София, отдаден под наем за 100 евро на месец. Друг метод, чрез който БАН стопанисва имотите си, е т.нар. договори за съвместна дейност. Оказа се, че това е един много интересен начин за стопанисване на имоти. Съвместната дейност се изразява, според проверени от нас договори, че БАН предоставя чрез своите институти даден имот и за сметка на това на практика да не получи нищо. Такъв е случаят с един имот от 5000 кв. м в с. Студена, предоставен на една фирма. Договорено е тази фирма да дава процент от печалбата си, но не по-малко от 30 лв. И в момента тази частна фирма дава на БАН 30 лв. на месец или това е по 0.006 лв.м2. В това, според тях, се изразява съвместната им дейност, каквато на практика не е осъществявана.
- Кой взима решение на кого да се отдаде под наем даден имот и срещу каква сума?
- Решенията би трябвало да се взимат от собственика на имотите – БАН. Ние констатирахме, че всеки един от тези имоти е отдаван под наем от съответния ръководител на института, договорът е подписван от него и в повечето случаи от председателя на БАН. Установихме и случаи, в които договори за отдаване под наем или за т.нар. съвместни дейности са подписвани от лица, които изобщо не са имали правомощия да подписват такива. Научен сътрудник от Инстититута по металознание е подписал договор за съвместна дейност, съгласно който на частна фирма се отдава стругарска работилница с машини и съоръжения от 32 м2. Като резултат съвместна дейност няма, за БАН няма стопански ползи, а са извършвани само разходи за ток, вода и консумативи. Включително институтът е заплащал изработени отливки на фирмата. Вследствие на нашите проверки един от основните ни изводи е, че няма определен ред, от който да става ясно на какво основание се стига до там, че се отдават под наем имоти на цени от 4 стотинки на м2. През 2007 г. са утвърдени правила от страна на председателя на академията, а не от Общото събрание, както предвижда Законът за БАН, съгласно които минималната цена за наем на имотите е 2 евро на кв. м за производствени сгради и 1,5 евро на кв. м за офис сгради. Независимо от тези правила, ние констатираме редица случаи, в които имоти са отдавани под наем под посочените минимални цени.
- Има ли прекратени договори за наем след вашата проверка?
- Нямаме информация. Смятам, че нашата проверка би трябвало да бъде един сигнал, че в БАН определено има проблем със стопанисването и управлението на техните имоти. Ние сме извършили репрезентативна проверка на част от договорите и не сме проверили всички отдавани под наем 600 имота. Но, имайки предвид установените от нас случаи, не знам какво бихме констатирали, ако бяхме извършили проверка на всички тях. В медийните си изяви на акад. Съботинов твърди, че проверката ни е тенденциозна и поръчкова, което меко казано е некоректно. Агенцията за държавна финансова инспекция е една много сериозна институция. Тук работят отлични професионалисти и в нашата работа има изискване да доказваме всяко наше твърдение с документи. Не разбирам защо акад. Съботинов реагира по толкова гневен начин. Напротив, нашият доклад с установаните проблеми и нарушенията, би трябвало да послужат като сигнална лампа, че явно има проблем и следва да бъдат взети адекватни управленски решения тази порочна практика да бъде прекратена.