Българите най-много купуват имоти в Кавала

Българските туристи все по-често се превръщат в собственици на ваканционни имоти в Северна Гърция, а засиленият интерес вече променя пазара в крайбрежните райони от Кавала до Александруполис и Халкидики. Наред с имотния бум обаче гръцкият туристически бизнес предупреждава за друг феномен – част от закупените жилища се отдават краткосрочно чрез неофициални канали, които остават извън полезрението на данъчните власти.

Българите вече са основни купувачи край Кавала

Тенденцията е особено отчетлива в крайбрежните селища около Кавала. По данни, цитирани от гръцкия вестник „Катимерини“, българите са най-голямата група сред собствениците на втори домове в района.

Местни брокери и строителни предприемачи посочват, че около половината от клиентите им са българи. Търсенето обхваща цялото крайбрежие – от Неа Перамос и Неа Ираклица до популярния сред българските туристи Офринио. Интерес вече има и към селища, разположени на до 20 километра навътре от морето.

Според цитирани от изданието данни към края на 2024 г. 3228 български граждани са декларирали собственост върху недвижим имот в Гърция.

Променя се и профилът на чуждестранните купувачи. Преди години ваканционни жилища в региона са придобивали предимно пенсионери от Германия, Австрия и Великобритания. Сега все по-активни на пазара са купувачи от България, Сърбия, Турция и други балкански държави.

От туристи в инвеститори

Моделът в много случаи е сходен – чужденците първо посещават Северна Гърция като туристи, след което решават да придобият собствено жилище. Част от тях го използват за лична почивка само няколко седмици или месеца в годината, а през останалото време го превръщат в източник на доходи.

Търсят се апартаменти, ваканционни къщи, мезонети, вили и парцели за ново строителство. Подобна тенденция се наблюдава не само около Кавала, но и в Александруполис и Халкидики.

Част от имотите се отдават извън официалните платформи

При регистрираните краткосрочни наеми през платформи като Airbnb гръцките власти могат да проследят имота и неговия регистрационен номер. Според местни хотелиери обаче съществува паралелен пазар, при който собствениците рекламират жилищата си чрез сайтове, туристически посредници, социални мрежи или директни контакти в собствените си държави.

„Има и неофициални платформи в съседни държави, където цялото управление и резервациите се извършват извън обсега на гръцката държава“, обяснява председателят на Съюза на хотелиерите в област Кавала Антонис Мицалис.

Свободното движение в Шенген допълнително затруднява контрола. При проверка собственикът може да твърди, че настанените в жилището хора са негови приятели или роднини, а не туристи, които плащат за престоя си.

В Александруполис нерегистрираните квартири може да са стотици

Размерът на този паралелен пазар трудно може да бъде установен. В Александруполис например официално регистрираните жилища за краткосрочно настаняване са около 850. Според местни оценки през летния сезон действителният им брой, включително нерегистрираните обекти, може да достига между 1200 и 1300.

В Халкидики мащабът е още по-голям. Официално регистрираните места за краткосрочно настаняване разполагат с повече от 50 000 легла. За имотите, работещи извън системата, няма надеждна статистика, но представители на местния бизнес смятат, че става дума за хиляди жилища.

Натиск върху хотели, инфраструктура и местните жители

Гръцките хотелиери предупреждават, че нерегистрираното отдаване не е само данъчен проблем. То поставя официалните места за настаняване в неравностойна позиция, тъй като хотелите и регистрираните квартири трябва да покриват данъчни, административни и изисквания за безопасност.

Увеличаването на туристите във ваканционни жилища натоварва и местната инфраструктура – водоснабдяване, електрическа мрежа, сметосъбиране и пътища, особено през най-натоварените летни месеци. Поставя се и въпросът дали нерегистрираните обекти отговарят на необходимите стандарти за пожарна безопасност.

Въпреки проблемите притокът на български купувачи носи и сериозен икономически ефект за Северна Гърция. Новите собственици инвестират в строителство и ремонти и използват местни услуги, а засиленото търсене стимулира пазара на недвижими имоти.

Така традиционното пътуване на българите до Северна Гърция постепенно придобива ново измерение. За все повече хора имотът край Егейско море вече не е само място за лятна ваканция, а инвестиция, която може да носи доход – тенденция, която започва видимо да променя цели крайбрежни райони.

Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите в imot.bg