- Господин Андреев, Райфайзен е единствената банка засега, която намалява лихвите по всички кредити, дори по старите. Коя е причината?
- За първи път от 2008 г. понижихме стойността на банковия ресурс, защото намаляха едновременно лихвите по депозити и цената на външното финансиране. Сметките през декември показваха, че от януари трябва да намалим цената на ресурса с половин процент. При кредитите, базирани на ЮРИБОР, прилагаме пазарната лихва такава, каквато е.
- Значи ли това, че краят на кризата вече се вижда?
- Отделните отрасли и фирми не бяха засегнати еднакво и ще излязат по различно време от кризата. В момента във всички отрасли има фирми, които се борят за оцеляване, и такива, които мислят за експанзия. Миналата година беше отлична за зърнопроизводителите. В момента те търсят инвестиционно кредитиране за покупка на земеделски земи. Да вземем медните мини - те са силно печеливши при рекордните цени на рудата. От друга страна, превозвачите явно са под преса заради цените на горивата. Вероятно сезон 2011 в туризма ще е добър. Възможно е възстановяването на икономиката да се окаже по-крехко, отколкото очакваме, доколкото ръстът на международните цени на горивата и храните може да удари потреблението, при това най-вече при хората с ниски доходи. Инфлацията в еврозоната надхвърли 2,4%. Най-вероятно през втората половина на т. г. ЕЦБ ще започне да увеличава лихвите, макар и предпазливо, за да не удари силно по финансите на някои свръхзадлъжнели страни. За кредитополучателите в България също ще се увеличи номиналната лихва по кредитите, базирани върху ЮРИБОР, а това действа в посока охлаждане. Предлагаме на клиентите възможност за фиксиране на лихвите по кредитите. Всеки решава сам доколко да се възползва от тази опция, защото това също има цена.
- В състояние ли са предприемачите вече да вземат кредити и да ги връщат без проблеми?
- От няколко месеца постепенно нараства търсенето на кредити. За разлика от 2009 г., когато повечето нови кредити бяха оборотни, сега се увеличават инвестиционните. Явно предприемачите планират по-дългосрочно и с повече оптимизъм. Над 80% от фирмите си обслужват кредитите, десетина процента плащат със забавяне, а при всеки десети проблемите по-скоро се задълбочават. Първоначално най-силно бяха ударени микрофирмите, но през последните месеци в по-голяма степен наблюдаваме влошаване в средния сегмент, особено на регионално ниво. При големите фирми има такива, които карат на последни резерви и ако спрат, ще повлекат доставчиците си. Просрочията в банковата система могат да се увеличат скокообразно, доколкото обичайно се финансират от няколко банки едновременно. Финансовият инженеринг има граници - колкото и да реструктурираме кредитите, когато бизнесът го няма и капиталът е изяден, вариантите не са много.
- Как изглежда България в сравнение с останалите страни от Източна Европа?
- В момента Европа се движи на две скорости. Германия например расте, но Румъния и Гърция все още регистрират спадове в БВП. Притокът на чуждестранни инвестиции към Балканите е недостатъчен, а българската икономика е силно зависима от външно финансиране.
- Докога ръстът на лошите заеми ще върви нагоре?
- Ако няма сериозни нови сътресения, би следвало през следващите 18-24 месеца трендът при лошите кредити да се обърне. Това ще се случи доколкото се увеличават новоотпуснатите кредити, а проблемните се събират или отписват от балансите на банките. Възстановяването на потреблението и стабилизирането на цените на недвижимостите може да ускори значително този процес. При кредитите на физически лица, особено тези, които не са обезпечени, намаляването на безработицата би дало бърз ефект.
- Държат ли се адекватно банките у нас?
- Доколкото системата работи и не се налага да бъде спасявана с няколко милиарда пари на данъкоплатците, както стана в други държави, банките генерират стабилност. Продължаваме да осигуряваме дългосрочни кредитни линии от чужбина, които са жизненоважни за икономиката. С 3-6 месечни депозити няма как да се дават 10-15-годишни кредити. За да ви дадат пари в чужбина на добра цена обаче, трябва да имате приличен баланс и рейтинг. Огромен плюс на системата е наличието на свръхкапитал и добра ликвидност.
Ако можехме да се върнем в 2008 г. сигурно много неща бихме направили другояче или поне бихме ги разположили иначе във времето. След началото на кризата повечето банки оптимизираха разходите си и инвестираха в нови технологии, централизация на процесите и подобряване на качеството на обслужване. За броени седмици трябваше да се изгради капацитет за събиране на просрочени кредити. Особено в първите седмици на кризата само отделни опитни служители знаеха как да се действа и какво предстои. За повечето кредитни специалисти, които са в системата след 1997 г., това беше първото по-сериозно изпитание и не можеше да няма стъписване и грешки.
- Очаквате ли фалити на фирми и сливания и поглъщания?
- Много индустрии са фрагментирани. Кризата ще ускори концентрацията на производството. Да казваме, че 2011 ще е година на фалитите, ми се струва пресилено. Просто преди това цяло десетилетие нямаше фалити, а добрата конюнктура прощаваше лошия мениджмънт и поемането на неразумни рискове. И бизнесът не мисли еднакво. Има предприемачи, които твърдят, че като разсрочваме кредитите на закъсали фирми и не закриваме неефективните производства, забавяме излизането от кризата. Според тях не само се удължава агонията на закъсалите фирми, но работейки, те продължават да задлъжняват, и накрая завличат и партньорите си. Често банката се опитва да помогне на някой, разсрочва му кредита, за да получи той глътка въздух, а няколко месеца по-късно става ясно, че е използвал времето, за да остави на кредиторите празна черупка.