- Господин Пешов, какви нови тенденции може да очакваме в строителния сектор през тази година въпреки кризата?
- Трябва да сме оптимисти и винаги да виждаме светлината в тунела, иначе за какво работим и за какво живеем. Действително кризата продължава. Аз много харесвам едно изявление на Кристалина Георгиева, че това е новата нормалност. Трябва да свикнем с тази ситуация.
Действително в сектора недвижими имоти положението е тежко, но това, което наблюдаваме е, че започва ново строителство на хотели по морето. Ние също изграждаме няколко.
В жилищният сегмент се строят подобни сгради, когато те са с правилно подбраната локация и са добре позиционирани в ценови аспект. Ще има качествени обекти на нормални цени, без да се търси много висока норма на печалба, които ще се продават.
- Казвате, че предприемачи са се насочили към изграждане на хотели по Черноморието. В началото на седмицата бяха обсъждани промени в Закона за Черноморското крайбрежие. Това ще се отразили си на плановете на инвеститорите?
- Не мисля. Закон за Черноморието трябва да има и той е изключително важен, защото природата не е само днес. Тя остава и за хилядолетия напред. Който инвестира и си е подбрал локацията, разбира от бизнеса и може да го управлява този процес, той ще продължи напред. Действително в момента наблюдаваме едно раздвижване. Надяваме се тенденцията да продължи.
- Какво ще се случи с градското строителство? През миналата година наблюдавахме реализиране на малки жилищни проекти.
- Те са малки, защото никой не иска да поеме риска за голям проект от 60 000 или 90 000 кв.м към днешна дата, включително и ние спадаме към нормално пресмятащите риска хора. Те затова са малки и ще продължат да бъдат с големина по 3000, 5000, 8000 и 12 000 кв.м, защото това е нещо обозримо, продаваемо и вложението е приемливо. Би могла да се инвестира и със собствени средства, без заемен капитал, т.е. смятам, че тази тенденция ще продължи - пак, отново въпрос на локация, въпрос на правилно избран продукт, задължително качество, без качество вече нищо не се случва. Всеядните клиенти, които бяха от 2006-2008 г. ги няма.
- Планирате ли реализиране на проекти от мащаба на зала „Армеец”?
- Дай Боже да се случи. Ние работим доста сериозни частни проекти на територията на България. В момента изграждаме един проект - мола, които е на Околовръстното шосе – Sofia Ring Mall, който е от подобен мащаб от частен инвеститор от Гърция. Подобни проекти реализираме и на територията на Косово.
- Работите и на пазари извън България, които в по-малка или по-голяма степен също са засегнати от кризата. Каква е разликата и приликата с България - по-лесно ли се работи там, по-бързо ли излизат от кризата, по-различен подход ли имат?
- Не е по-лесно, но проблемът е, че на нас като компания България не ни стига. За да храним 3000 души ние трябва да излезем навън и затова традиционно продължаваме да работим на територията на Руската федерация и Косово. В Македония изграждаме три малки болници и всъщност сме на чуждия пазар, за да може да си допълним плановия оборот и обем, с които да останем най-голямата компания.
- Правилно ли ще бъде ако кажем, че Косово и Македония са перспективни пазари, от гледна точка на това, че докато тук имаше бум, там почти не се разви пазарът на недвижими имоти?
- Да, може, но е трудно. В никой случай не е по-лесно. Гледам, че колеги се запътват към Африка, Близкия Изток, към Залива. Не е лесно да се ходи в чужбина. При всички случай е необходим ресурс, не само финансов, но и административен.
- Рискът на чуждите пазари, които посочихте, че работите, по-малък или по-голям е спрямо България?
- Трудно може да се каже. Смятам, че е съизмерим.