Dolce vita или колко е сладко да бъдеш синдик

Три седмици след обявяването на Балканкар холдинг в несъстоятелност изпълнителния директор на дружеството Тома Траянов изпраща до министъра на правосъдието Антон Станков, до главния прокурор на РБ, до министъра на икономиката на РБ и Висшия съдебен съвет молба за изключване на временния синдик Бояна Георгиева Караиванова на основание на чл 655, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ).
Бояна Караиванова е назначена за временен синдик на дружеството първоначално като обезпечителна мярка по чл. 629а от ТЗ с определение на Софийски градски съд (СГС) от 06.03.2002 г. по гражданско дело N№107/1997 г. на СГС, отделение VІ-9. Съдът й определя месечно възнаграждение в размер на 1400 лева. С решение от от 23.09.2002 г. Караиванова е назначена за временен синдик по чл. 635 от ТЗ.
Срещу Караиванова и нейният пълномощник Иво Веселинов Велчевски, утвърден с определение на съдия Жаклин Комитова, е налице висящо пред СГС наказателно дело за извършени от тях престъпления от общ характер. По същество назначените временен синдик и неговият пълномощник са подсъдими. Възниква логичният въпрос доколко назначаването на подсъдими лица за синдик и негов пълномощник е допустимо.
При упражняването на дейността си като временен синдик Караиванова е извършила

откровени нарушения,
някои от които биха могли да бъдат квалифицирани и като престъпления. Още в първия ден след назначаването си тя е разгласила данни, представляващи служебна тайна на Балканкар холдинг. Въпросните данни са доведени до знанието на трето лице - Иво Велчевски, адвокат. Същият ден Велчевски в качеството си на сътрудник на временния синдик е подписал нарочна декларация, че няма да разгласява поверителни фирмени сведения и информация за Балканкар, която вече му е известна. По разпореждане на Караиванова ежемесечно са му изплащани суми в размер на 400 лева “за зареждане с гориво” на личния й автомобил. Сумите са получени и отчетени в Балканкар холдинг като транспортни разходи извън месечното възнаграждение на Караиванова, определено от съда. Съгласно определението на СГС от 6 март 2002 г., с което е назначена за синдик, няма правно основание за получаването на тези средства.
Самото назначаване на Велчевски за сътрудник на синдика с месечна заплата от 450 лева за сметка на Балканкар, което противоречи на определението на съда. Ако иска да има помощник, тя би трябвало да го наеме за сметка на собственото си възнаграждение, а не в ущърб на дружеството в несъстоятелност.

Пикантна подробност
е, че Велчевски е съдружник на Караиванова във фирмата “Велчевски & Караиванова”. В миналото той е изпълнявал функции на пълномощник на синдика на Първа частна банка АД (в несъстоятелност) - прехвърлител на имуществени права на ищеца Йорсет холдингс АД. Назначената от Караиванова за икономически сътрудник Татяна Христова Иванова и към момента е главен счетоводител на Йорсет холдингс - един от кредиторите на Балканкар. Публична тайна е, че зад Йорсет холдингс стои Васил Божков - Черепа, който в момента изпълнява функциите на председател на бизнесклуб “Възраждане”. А когато се говори за Божков, автоматически се разбира Емил Кюлев, или Росексимбанк.
По разпореждане на Караиванова самата тя е абонирана от името и за сметка на дружеството-длъжник в делото по несъстоятелност за 2 броя GSM-и, като само за период от 1 месец за тях са изразходвани суми от порядъка на 600 лева за провеждане предимно на частни телефонни разговори. Сумите са получени и отчетени в Балканкар неправомерно, защото в определението на съда за назначаването й за синдик те не са постановени, липсва правно основание за отпускането им и те са извън определеното й месечно възнаграждение.
Караиванова е изготвяла и предавала на съда по несъстоятелността месечни отчети, с които е уведомявала правораздавателния орган за направените неправомерни разходи. Съдът ги е приел и одобрил, без да вземе мерки за недопускането им по-нататък. Накратко казано, Бояна Караиванова е

използвала служебното си положение за лично облагодетелстване
Без никакво правно основание тя е изразходвала парични средства на Балканкар холдинг в размер над 3 970 лева. Според юристи в случая са налице данни за осъществяване състава на чл. 201 от Наказателния кодекс (НК). Що се отнася до морала, тук нещата са повече от ясни - явно Караиванова рядко надзърта в тълковния речник, защото само оттам би могла да разбере значението на тази дума. Като синдик нейно задължение е преди всичко да защитава интересите на закъсалото предприятие и да се опитва да намали излишните разходи, за да помогне за стабилизацията му, а не да го натоварва допълнително с личните си прищевки.
Историята не свършва с кокошкарските присвоявания на принципа на тотото: ”С малки суми, но редовно!” На 30 септември 2002 г. синдичката е допуснала в сградата на Балканкар холдинг представители на другата страна в процеса - адвокатите на РОСЕКСИМБАНК заедно с придружаващи ги неизвестни лица. Без каквото и да е правно основание и в нарушение на закона, в присъствието на множество служители на холдинга им е предоставена

информация за дейността на дружеството
и за извършваните от него процесуални действия. При положение, че въпросната информация представлява служебна тайна, която е предоставена на противна страна, временният синдик е станал причастен към тази страна и е нарушил чл. 655, ал. 2, т. 5 от ТЗ. Нарушен е и чл. 662, ал. 3 от ТЗ, който съдържа забрана за разгласяване от синдика на сведения, факти и данни, станали му известни във връзка с осъществяването на неговите правомощия. Налице са предпоставките на чл. 282 от Наказателния кодекс, коментират юристи.
Караиванова многократно показва не само незачитане на законите, но и тяхното умишлено нарушаване. В разрез с изискванията на закона и трайно установената практика в съдебната зала на 18 септември 2002 г. без каквито и да е мотиви Караиванова извършва оттегляне на пълномощията на процесуален представител на Балканкар холдинг. По този начин тя превишава и злоупотребява с правата, дадени й по закон, в резултат на което

холдингът е лишен от адвокатска защита
и са му нанесени значителни вреди. И не само това - Караиванова нееднократно ограничава правото на защита на дружеството, като не разрешава плащането на съдебни и държавни такси по съдебни дела, включително и по делото за несъстоятелност.
При положение, че Караиванова е юрист по образование, адвокат и синдик по професия, може да се предположи, че познава добре изискванията на законите. Поради това нарушенията й могат да се квалифицират единствено като умишлено извършени.
Това е причината на 15 октомври ръководството на Балканкар да поиска Бояна Караиванова да бъде изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат синдици. Едно искане, което за съжаление идва твърде късно. Както и твърде късно се предприемат действия от страна на държавата за спасение на Балканкар. Което навява две еднакво неприятни хипотези - или отговорните лица от страна на държавата-принципал не са заинтересовани от съдбата на каропроизводството в България, или откровено обслужват частни интереси. Чии - интелигентният читател може да си отговори и сам.

Виолета СТОЕВА
stoeva@sof.bg