През последните години се наблюдава силна миграция от по-малките към по-големите градове. Неминуемо това изисква и повече жилища. Парцелите обаче отдавна са дефицит. Единственото решение е да се изграждат все по-високи сгради. Тенденцията е обхванала редица държави – от Индия до Великобритания. Китай обмисля строителството на полуавтономни градски кули.
В същото време се наблюдава тенденция и по-малки градове да проявяват интерес към многоетажни сгради. Пример е датското село Бранд с население от 8000 души. През 2019 г. беше обявено, че там ще се построи един от най-високите небостъргачи на Стария континент.
В един от световните мегаполиси – Москва, преобладават 5- и 9-етажните жилищни сгради. Почти всички нови проекти обаче са за мини-небостъргачи. В периода 2017-2020 г. броят на новите небостъргачи в руската столица се е увеличил 1.5 пъти, а в сегмента на луксозните апартаменти увеличението е двойно.
Резултатите от проучвания показват, че оптималната височина на една жилищна сграда е 12 етажа. Това обаче остава само на теория. Практиката показва, че масово се строят и заселват сгради с по над 20 етажа. Причината е чисто финансова. Подобен имот е рационална покупка, базирана на компромиси.
Урбанизацията е друга световна тенденция, с която се сблъскваме през последните години. До 2050 г. делът на световното градско население ще нарасне от сегашните 55% на 68%, като по този начин ще се достигне 6.5 млрд. души. При тази тенденция покупката на частна къща, за която мечтаят повечето хора, стана трудно реализируема.