, От МРРБ предлагат строежите да бъдат категоризирани в шест големи групиГодина и нещо след влизането в сила на Закона за устройство на територията (ЗУТ) вече е ясно, че въпреки амбициите на неговите създатели той твърде трудно сработва, и то най-вече онази му част, която не кореспондира с отменения от него ЗТСУ. Отрочето на Бакърджиев и Чачев отнесе ред критики, в повечето случаи съвсем основателни.
В новия ЗУТ не са достатъчно ясни и прецизно формулирани текстовете, уреждащи статута и правомощията на органите на държавната и местната власт. В него не е отделено достатъчно място на материята, свързана с експертните съвети като консултативни органи, подпомагащи административните органи по закона при упражняването на техните компетенции.
Не е уредена както трябва и материята, свързана с проектиране и изпълнение на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура (виза за проектиране, подробни устройствени планове, съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и др.). За предоставените по закона правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на областните управители да одобряват инвестиционни проекти и да издават разрешение за строеж за обекти с национално значение, съответно за обекти на техническата инфраструктура, засягаща територията на повече от една община, липсват правомощия по одобряване на устройствена основа за тях.
Процедурата по съобщаване на подробните устройствени планове предвижда уведомяване на широк кръг заинтересувани лица, което я прави тромава и продължителна във времето. Самият начин на обявяване на подробните устройствени планове в обхват до 3 квартала (по Гражданския процесуален кодекс) не е съобразен със спецификата на индивидуалния административен акт, който има голям кръг адресати.
Нормативната уредба, свързана със съгласуването, одобряването и разрешаването на строежите, не отчита спецификата и многообразието им, както и степента на рисковете по време на строителство и експлоатация. Липсата на диференциран подход е необоснована пречка за осъществяване на строежите, които най-често са обект на инвестиционно намерение (преустройства, реконструкции, нискоетажно строителство и др.). Заложеният в ЗУТ иначе добър принцип за служебно съгласуване не се осъществи и не се постигна облекчаване и съкращаване на съгласувателните процедури.
Практиката по прилагането на закона показа нецелесъобразността на възприетия в отклонение от Закона за административното производство принцип, че обжалването на подробните устройствени планове не спира тяхното прилагане.
Процедурата по разрешаване ползването на строежите изисква съставянето на много документи и намесата на голям брой държавни органи, без да се отчита отново спецификата на строежите.
ЗУТ не дава достатъчно точна и подходяща регламентация на правата, задълженията и отговорностите на участниците в строителния процес, както и взаимоотношенията между тях.
Не са разпределени балансирано между държавата и общините правомощията, свързани с недопускане на незаконно строителство и неговото премахване, поради което все още се извършва незаконно строителство в значителни мащаби.
Вече близо година работна група към МРРБ, в която влизат широк кръг експерти, депутати, общински специалисти и др., работи върху проект за изменение и допълнение на основния строителен закон. Проектът вече е подложен на обсъждане в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Със законопроекта се цели подобряване на инвестиционния климат в Република България чрез премахване или опростяване на съществуващи режими и процедури, свързани с разрешаване и извършване на строителството, обясняват авторите. Конкретизирани и допълнени са текстовете на закона, които уреждат статута и правомощията на органите на държавата и на местната власт по устройство на територията. Създадена е правна основа за детайлно уреждане на устройството и дейността на различните видове експертни съвети. Предлага се да се оптимизира съставът на общинските експертни съвети.
Според вносителите на законопроекта с него се въвеждат ясни правила в проектирането, финансирането и изграждането на обектите на техническата инфраструктура. Въвежда се по-пълна регламентация, визираща възлагането и съгласуването на устройствените планове. Редуцира се кръгът на заинтересуваните лица при обявяване и съобщаване на подробните устройствени планове. Процедурите по обявяването също се оптимизират. Въвежда се принципът, че
обжалването на подробните устройствени планове спира прилагането им
в частите, за които се отнася.
Предлага се категоризиране на строежите (6 групи) взависимост от тяхната значимост и рисковете при експлоатацията им. В първа категория - много големи, значими и сложни строежи, влизат строежи с национално значение, елементи на транспортната техническа инфраструктура - автомагистрали и пътища І и ІІ клас от републиканската пътна мрежа и съоръженията към тях, железопътно строителство, пристанища, летища, метро и съоръженията към тях, производствени и обслужващи сгради с капацитет над 200 работни места или с разгъната застроена площ над 10 000 кв. м, обществени сгради и съоръжения с капацитет над 1000 места за посетители и др. Към втора категория - средно големи, значими и сложни строежи, са причислени преносни проводи (мрежи) на техническата инфраструктура, съоръжения на техническата инфраструктура и разпределителните устройства към тях, пътища от републиканската пътна мрежа и съоръженията към тях, обществени, жилищни и смесени сгради с високо застрояване над 15 метра и с разгъната застроена площ над 5000 кв. м, обществени сгради и съоръжения с капацитет от 200 до 1000 места за посетители, производствени и обслужващи сгради с капацитет от 100 до 200 работни места или с разгъната застроена площ от 5000 до 10 000 кв. м и др. В трета категория - големи, значими и сложни строежи, влизат общински пътища, улици от първостепенната улична мрежа ІІІ и ІV клас и съоръженията към тях, обществени, жилищни и смесени сгради със средно застрояване от 10 до 15 метра и с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 кв. м, обществени сгради и съоръжения с капацитет от 100 до 200 места за посетители, производствени и обслужващи сгради с капацитет от 50 до 100 работни места или с разгъната застроена площ от 2000 до 5000 кв. м, паркове и градини с площ над 1 ха и др. Четвърта категория са неголемите и несложни строежи като частни пътища, улици от второстепенната улична мрежа V и VІ клас и съоръженията към тях, жилищни сгради с ниско застрояване до 10 метра с над 6 бр. жилища, обществени сгради и съоръжения с капацитет от 50 до 100 места за посетители, производствени и обслужващи сгради с капацитет от 5 до 10 работни места или с разгъната застроена площ от 500 до 2000 кв. м и др. Към пета категория - малки строежи, са отнесени жилищните сгради с ниско застрояване до 6 бр. жилища, вилни сгради, обществени сгради и съоръжения с капацитет до 50 места за посетители, производствени и обслужващи сгради с капацитет до 5 работни места и др. Шеста категория - много малки строежи, са строежите по чл. 54, ал.1 и чл. 147.
Във връзка с новата категоризация се предвижда значително облекчаване на процедурите по съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти и разрешаване на строителството за всички категории строежи. Съгласуването на инвестиционните проекти от държавните контролни органи се трансформира в оценяване съответствието на проектната документация с нормативните изисквания към строежите от лица, притежаващи съответната компетентност и правоспособност (консултанти и проектанти в зависимост от категорията на строежа). На специализираните държавни контролни органи се предоставя възможността да изразят своите становища по отношение на инвестиционните проекти за най-значимите строежи в процеса на участието им в съответните експертни съвети.
Предлага се и опростяване на процедурите, свързани с въвеждането в експлоатация на строежите. Възприет е принципът, че държавно приемане и разрешаване за въвеждане в експлоатация се изисква само за най-значимите категории строежи. За останалите се предвижда издаване на удостоверения от главния архитект на общината.
Според законопроекта участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, техническият ръководител, доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване и строителният предприемач. Взаимоотношенията между тях се уреждат свободно с договори при спазване на законовите изисквания.
Ясно са дефинирани и разпределени правата и отговорностите на държавните и общинските органи, свързани с
предотвратяването на незаконно строителство
както и с неговото констатиране и премахване. Създадена е възможност чрез предписания на общинските контролни служби голяма част от значителните нарушения и пропуски да бъдат отстранени в процеса на строителството, без да се налага квалификацията им като незаконни. Предвижда се значително увеличаване на глобите и санкциите за нарушаване разпоредбите на закона, както и диференциране на административно-наказателната отговорност.
С приемането на законопроекта се създават
предпоставки за съкращаване на процеса на разрешаване на ново строителство
твърдят вносителите. Според тях новите разпоредби ще помогнат да се повишат както качеството на проектната документация, така и съответствието на изпълненото строителство с изискванията за надеждност на строителните конструкции, безопасност при пожар, санитарно-хигиенни и екологични изисквания, защита от шум, икономия на енергия и топлоизолация, изисквания за безопасна експлоатация и за здравословни и безопасни условия на труд. Инвестиционният процес ще се осъществява при ясно определени права и отговорности на всички участници, както и при спазване принципите на свободния пазар, конкуренцията и недопускане на корупционни практики, категорични са авторите на проекта.
От финансова гледна точка законопроектът не предвижда допълнително използване на финансови средства от държавния бюджет. Не се предвижда създаването на нови административни структури на национално и регионално равнище.
Виолета СТОЕВА
stoeva@sof.bg
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.