Газопроводът Син поток със съмнителни икономически успехи

В последните дни на 2002 г. след многократно отлагане най-сетне потече руски природен газ по газопровода Син поток за Турция. Съоръжението, чиято стойност достигна 3.2 млрд. USD, представлява най-амбициозният проект на руския гигант Газпром в последните години. То е уникално в света заради дълбочината, на която са положени тръбите, но дори и сега продължава да поражда редица разногласия от екологична и икономическа гледна точка.
На 30 декември 2002 г. в турското черноморско пристанище Самсун бе подписан първият договор за доставка на промишлен газ от Газпром за Турция през 2003 г. в размер на 6.5 млрд. куб. м. През 2008 г. съоръжението ще достигне по план пълния си капацитет от 16 млрд. куб. м.
Политическото решение за строителството на уникалния газопровод до Турция бе взето през декември 1997 г. Първоначално се предполагаше тръбата да влезе в действие през ноември 2000 г., но трудностите с финансирането на строителството и търсенето на необходимите технологии неведнъж заставяха Газпром и неговият италианския партньор, концернът ENI, да отсрочват пуска. Към днешна дата проектът се оказа най-крупният за Газпром за последното десетилетие - в строителството вече са вложени 21 млрд. рубли, съобщава Gazeta.ru. Експертите обаче неведнъж предупреждаваха, че Турция вероятно не е най-надеждният пазар за руския газ. Макар че правителството в Анкара даде гаранции за дългосрочни покупки на газ, икономическото, както и политическото положение в страната остават тревожни.
Строителството се съпровождаше от множество екологични скандали
По мнението на еколозите при полагането на тръбите в руския участък незаконно са били изсечени уникални борови гори в района на курорта Геленджик. Независими екологични организации нееднократно се обръщаха и към администрацията на Краснодарския край, и към федералните органи с протести, но официалната екологична експертиза не откри нарушения в действията на строителите. Борбата относно вредата, която нанася на околната среда Син поток, дори придоби други измерения, след като в пресата се прокраднаха анонимни изявления на високопоставени лица, че в действителност зад действията на еколозите стоят американските спецслужби, които не са заинтересувани от развитието на руския експорт на газ за Турция.
От техническа гледна точка Син поток е сложен обект, състоящ се от сухопътен участък от 372 км, който свързва района Изобилное /в Ставрополския край/ с Джубга на Черно море, и морски участък от 392.5 км от Джубга до черноморския град Самсун в Турция. От Самсун тръбата стига до турската столица Анкара. При неговото строителство за първи път в световната практика тръбите на двата ръкава на газопровода са положени на дълбочина над 2000 м под морското равнище без промеждутъчни компресорни станции. На най-големите дълбочини са използвани тръби и технологии на Saipem, която е дъщерна фирма на ENI.
При откриването на турската част от проекта енергийният министър Зеки Чакан заяви, че въпреки съмненията проектът все пак бе реализиран и ще отвори нови сфери на сътрудничество между двете страни. Чакан изигра съществена роля в предоговарянето в последната минута на условията по сделката с Русия. Според плановете, обявени през 1996 г., проектът трябваше да бъде завършен преди три години. Тогава Турция се смяташе за най-бързо развиващия се газов пазар в района. Икономическата криза през последните две години обаче наложи пеоценка на газовите потребности на Турция.
В края на 2002 г. Чакан обяви, че Турция е отказала доставката на 2 млрд. куб. м руски газ до 31 декември /говори се, че именно това искане на Анкара е причина да се отложи пускът на съоръжението от октомври за декември/ и е постигнала договореност с Газпром да получи половината от заявения обем за 2003 г. Едновременно турските осведомителни агенции започнаха да изразяват съмнение, че проектният капацитет на Син поток в размер на 16 млрд. куб. м няма да бъде достигнат през 2008 г., както се очакваше по-рано, а вероятно през 2010 г.
Данните от независими източници показват, че прогнозите за потребностите на страната в бъдеще са силно преувеличени. Повечето анализатори смятат, че официалните изчисления за 2010 г. трябва да бъдат съкратени с 40%. Дори италианският концерн Eni, партньор на Газпром в строителството на Син поток, оценява, че през 2010 г. потреблението ще достигне 38 млрд. куб. м, а не 54.5 млрд. куб. м, както твърди турският държавен монополист BOTAS.
По думите на Чакан Турция е успяла през миналата година да договори отстъпка в цените на доставяния природен газ от Русия и Иран /по непотвърдена информация с около 10%/. Появиха се съобщения, че и двата доставчика са се съгласили да облекчат условията по клаузата take or pay /т. е. плащаш което си получил, независимо дали си го използвал/.
Русия може да осигурява през българския газопровод повече газ
От Булгаргаз неотдавна заявиха, че страната ни има капацитет да транзитира повече синьо гориво за района. Според оценките на българската компания преносът за Турция може да се увеличи до 18 млрд. куб. м. До 2007 г. трябва да тръгнат доставките и за Сърбия, съобщи изпълнителният директор на Булгаргаз. Обсъжда се и възможността за увеличаване до 6 млрд. куб. м на транзита за Гърция, като разговорите между Газпром, Булгаргаз и гръцката страна са в напреднал етап.
Изграждането на подводната тръба Син поток следователно напълно ще задоволи потребностите на Турция до 2010 г. и би трябвало да обезсмисли търсенето на други доставчици обезсмисли търсенето на други доставчици.
През миналата година обаче Турция бе договорила внос на 21 млрд. куб. м газ от Русия, Алжир, Нигерия и Иран.
Многократните отсрочки, изглежда, вещаят на Син поток бъдеще на крупен, но недоизползван актив - технологичен гигант с малки шансове да възвърне направените инвестиции и възложените надежди. Немаловажен е фактът, че значителна част от проекта е финансиран от европейски държавни кредитни агенции и банки, което дава малки шансове за облекчаване на кредитното бреме.
В отговор на множеството неясноти относно бъдещето Русия и Иран са опитаха да пренасочат своите доставки от турския към други пазари. Не само Турция и Иран, но и всички прикаспийски производители на природен газ възлагат големи надежди на свързването на турската и гръцката газопреносна система чрез тръбопровод с дължина 285 км, който ще позволи излишният газ от Турция да достига до Европа, чиито потребности от синьо гориво устойчиво нарастват. Планираното съоръжение на стойност 300 млн. USD ще може да пренася обаче едва по 500 млн. куб. м газ годишно, което ще бъде малка част от нарастващия излишък от синьо гориво в Турция. Дългосрочните планове да се пренасят по 30 млрд. куб. м ще зависят от наличието на нови газопроводи най-вече на Запад. Плановиците намекват за възможен газопровод под Адриатическо море до Италия, но страната вече се захранва с достатъчно количество руски газ от тръбопровода през Австрия, а през 2001 г. износът на Газпром в Италия дори намаля със 7.3%.
Мрачните перспективи не озадачават обаче страните износителки на газ и не ги отказват от чертаенето на нови планове. През октомври Financial Times съобщи, че ЕС ще предостави 10 млн. USD за предварително проучване за пренасяне на ирански газ през гръцката система. На 18 октомври
България и Румъния изразиха готовност да построят свои секции от газопровод до Централна и Западна Европа
по които да се пренася ирански газ през Турция. Предварителното проучване на проекта вече започна. В него участват освен българската и румънската газова компания Булгаргаз и Ромгаз, австрийската OMV, унгарската MOL и турският концерн BOTAS.