Адвокатите ще съобщават на властите, при съмнение за изпиране на мръсни пари

Адвокатите ще докладват при съмнения, че клиентите им перат пари, но само в случаите, когато не извършват процесуално представителство. Това гласува вчера бюджетната комисия, приемайки на първо четене измененията в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Адвокатите ще са длъжни да сигнализират, когато съветват клиентите си при покупко-продажба на недвижим имот, прехвърляне на предприятие на търговец, управление на пари, ценни книжа. Това задължение те ще имат и при съвети относно откриване или разпореждане с банкова сметка, или със сметка за ценни книжа, а също и когато организират дейност или управление на офшорна компания и др. В момента се обсъжда адвокатите да предоставят докладите на Висшия адвокатски съвет и той да решава дали да ги придвижи към финансовото разузнаване. Целта е да се запази автономността на адвокатурата, съобщи пред депутатите директорът на Агенция бюро за финансово разузнаване Васил Киров.
Сред докладващите лица вече се включват и извършващите сделки със скъпи вещи, като благородни метали, скъпоценни камъни, произведения на изкуството, предмети с художествена и антикварна стойност, ако плащането им е в брой и надхвърля 30 хил. или равностойността им в чужда валута. Отпадат пък търговците на дребно, на алкохол и цигари.
Докладващите лица са длъжни да идентифицират клиентите си, включително когато откриват банкова сметка или сметка за ценни книжа, както и при извършване на операция на стойност над 30 хил. лв. Банките, финансово-брокерските къщи и обменните бюра ще имат това задължение при операции на стойност над 10 хил. лв. Законопроектът предвижда установяване на режим на докладване на операции в брой паралелно със съществуващия режим на докладване. Те обаче подлежат само на регистрация и информацията ще се използва само в случай че са получени сигнали за пране на пари. Тази норма ще влезе в сила от 1 януари 2004 г. Около 80 до 90% от сигналите в момента се получават от търговските банки при общо 27 задължени по закона лица.
Блокиране на парични средства, финансови активи и имущество, забрана за предоставяне на финансови услуги бяха мерките, гласувани от бюджетната комисия на второ четене, в закона срещу финансирането на тероризма. По предложение на министъра на вътрешните работи Министерският съвет ще приема, допълва и изменя списък на лицата, свързани с тероризъм. В списъка се включват посочените от Съвета за сигурност на ООН или спрямо които са наложени санкции за тероризъм, или срещу които е образувано наказателно производство за такова деяние. Мерките ще се прилагат и за подбудителство срещу тероризъм или за финансирането му по смисъла на Наказателния кодекс. Списъкът се обнародва в Държавен вестник. Министърът на финансите може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни средства с блокираните парични средства и активи, ако това е необходимо за лечение, за погасяване на задължения към държавата и др. При нарушаване на разпоредбите за блокиране на активите глобата е от 2000 до 5000 лв., ако деянието не е престъпление. За еднолични търговци и юридически лица, финансирали терористична дейност, се налага имуществена санкция от 20 до 50 хил. лв.