Данъчните искат санкции за депутати нарушили публичния регистър

Данъчните са поискали от Сметната палата имотните декларации на 15 висши държавни служители през миналата година, съобщи Георги Николов, председател на Сметната палата. Сред тях бяха представители и на изпълнителната, и на законодателната власт, уточни той. Данъчните се надявали да засекат данните от Публичния регистър с цел установяване правомерността на доходите и имотите им и да ги засекат с платените данъци. Според Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, Сметната палата обаче няма право да предоставя копия от декларациите на разследващи органи и съда, напомни Николов. По искане на главния прокурор те може да бъдат дадени на прокуратурата, само в случай че е образувано следствено дело. Сметната палата да има сезиращи функции, когато се натъкне на неверни или разминаващи се данни - това е една от промените, обсъдена вчера на семинар за изменения в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Така разследващите органи ще могат по-бързо да проследят участия във фирми, преводи и пр., коментира Коста Костов, председател на парламентарната комисия за борба с корупцията.
Сега декларациите се пазят запечатани 10 г. и не е ясно какво става с тях след това. Дори председателят на палатата, на когото е възложено изпълнението на закона, няма право да ги отваря. Единствено медиите получават копия от тях, когато бъдат поискани от главните им редактори. Ето защо около 100 плика с декларации не са отваряни през последните 3 г. Властниците се подписват, че за неверни данни носят отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Никой обаче не контролира достоверността им, така че и журналистическите разследвания се ограничават до жълтите подробности. Не са предвидени никакви санкции, ако се пропусне срокът за деклариране или пък ако въобще не се подаде декларация от задължените лица. 52-ма от елита още не са подали декларации за 2001 г. През т. г. те ще са около 5000 заедно с магистратите. Според Николов към тях трябва да се включат шефовете на агенция Митници и главният данъчен инспектор, кметовете и лицата, даващи лицензи на общинско равнище.
Не са достатъчни само финансови санкции, за да изиграе Публичният регистър своята антикорупционна роля, смята Николов. Според него мандатите на висшите управници - депутати, президент и всички останали, които полагат клетва, трябва да се прекратяват предсрочно, когато не са декларирали или са посочили неверни данни. Такава е практиката в Португалия. Там е предвидено, ако управниците не посочат с какви имоти излизат след мандатите си, да им се забрани заемането на постове за срок от 1 до 5 г. Във Франция решението е подобно, но се постановява от Конституционния съд, лицето губи и право да си възстанови предизборните разходи, а освен това може да бъде неизбираемо за 1 г.
picture:2,20030326_4.bmp,