Сделките със земя в ЕС се диктуват от правителствата

,Пазарът на земеделска земя по навсякъде по света е твърде консервативен, канегорични са специалистите. В оборот се включва една съвсем малка част от земята - между 1% и 5%. Въпреки общия стремеж за хармонизация на нормативната уредба в страните от Европейския съюз, в областта на поземлените отношения няма наложена единна политика. Всяка страна-членка провежда своя национална политика, съобразена с особеностите и приоритетите на държавата, а консерватизмът в регулационните процедури в някои страни е доста впечатляващ.
Швеция
например разполага със специална Поземлена инспекция към Министреския съвет, която дава съгласието за извършване на сделка. В случай на отказ от страна на купувача инспекцията е задължена да закупи земята по договорената цена. Този ред е въведен още през 1965 г. като бариера срещу спекулата със земеделска земя и срещу трансформирането й в неземеделски имоти. Земеделието е добре организирано. Селскостопанското производство се осъществява чрез арендуване, а не чрез покупки на земя. Функционира много добър модел за предлагане и наемане на земя под аренда.
В някои европейски страни съществува практика да се оторизират специализирани правителствени органи, които да играят ролята на своего рода
посредници
Те следят и контролират използването на земята и подпомагат фермерите. Често при липсата на подходящ купувач те закупуват предлаганата за продажба земя, след което я отдават под аренда с опция за изкупуване от арендатора и вето върху всички действия по преотстъпване или продажба за определен период от време. Тази практика е възникнала през 70-те години на миналия век в Италия, когато поради неблагоприятните икономически условия някои имоти са сменяли нееднократно своя собственик.
Държавната намеса е силно изразена и в
Германия
За продажбата на всеки земеделски или горски имот се изисква разрешение от местните органи на властта. Да се извърши застрояване върху земеделски имоти е почти невъзможно. Ако собственикът откаже да продаде земята си при условията, които му поставят местните власти, въпросът се решава от съда. Цените на сделките са обект на държавна регулация и се актуализират на всеки две години. С предимство се ползват общините и Съюзът за защита на природната среда.
За германците, които минават за основната икономическа сила на стария континент, земеделието не е предпочитан бизнес. Според изследванията немският селянин спонсорира икономиката, като продава продукцията си на сравнително по-ниски цени, отколкото са цените на индустриалните стоки, твърдят запознати. Освен това има най-различни ограничителни квоти за производство на селскостопанска продукция. Държавата поощрява екологично чистото производство на селскостопански продукти. Това обаче се прави, за да се намали производството. Незасяването на площи често се стимулира с поощрения. При тези условия за процъфтяващ пазар на земя в Германия не може да се говори. Доста интелектуалци са закупили терени и къщи и живеят по селата, но те не са земеделци и е трудно да бъдат определени като купувачи на земеделска земя.
В повечето страни - членки на ЕС,
пазарът на земи се регулира индиректно
- чрез данъци, такси и други икономически лостове - за да се насочи в желаната посока. Тенденцията в изменението на абсолютните величини на цените на земеделските земи в страните - членки на Европейския съюз, за периода 1975-1995 г. като цяло е към повишаване. В края на периода (1990-1995 г.) се наблюдава задържане на цените в Белгия, Дания, Германия, Холандия и Северна Ирландия и понижение в останалите страни.
Най-висока е цената на земята в Люксембург - от 11 850 ECU за хектар през 1975 г. цените нарастват на 70 144 ECU през 1992 г., след което отбелязват лек спад. Независимо от това равнището на цените в Люксембург е близо 10 пъти по-високо от това в Европейския съюз. На второ място по този показател се нарежда Холандия, където за периода 1975-1994 г. цената на един хектар е скочила близо 4 пъти. Прави впечатление ниското равнище на цените на земята във Франция - около 4-5 пъти по-ниско от това в Германия и 23 пъти по-ниско в сравнение с Люксембург. Евтини са земеделските земи и във Великобритания (в сравнение с останалите страни - членки на ЕС).
Може би най-либерален е
пазарът на земеделска земя в САЩ
В тази страна няма никакви законови ограничения при сделките със земя. Въпреки това притежаването на парцели е въпрос на престиж и те рядко сменят своя собственик. И тук, подобно на много други страни, селскостопанският бизнес не е твърде престижен, разказват експерти. Само един поглед в сп. "Форбс" показва, че от земеделие никой не е спечелил милиарди. С фермерство се занимава едва 2 на сто от населението на САЩ. Благодарение обаче на успешното сътрудничество между наука, индустрия и земеделски стопани страната се изхранва, а освен това осигурява продоволствие на почти половината свят. Покупко-продажбите на земя са рядкост, като изключим спорадичните капризи на преуспяващи политици, бизнесмени или актьори, които си купуват ранчо за престиж и от екстравагантност. Най-често производителите на селскостопанска продукция са арендатори. При това на трима собственици се падат само двама арендатори. От друга страна, там държавата често поощрява фермерите да не засяват площите с определени култури. В САЩ няма оживен интерес към покупката на земеделска земя. Търсени са парцели, където има петрол или които предстои да станат терен за жилищно, индустриално и друго строителство.
picture:2,20030509_16.bmp,Виолета СТОЕВА
stoeva@sof.bg