Газификацията - по-евтина топлина

В разгара на петролната криза, породена от третата арабско-израелска война през октомври 1973 г. цените на енергоносителите на световните пазари рязко скачат. Руснаците увеличават експорта си на петрол за западните държави и го намаляват за съюзниците си от източния блок, които не плащат в твърда валута., Газификацията е най-подходяща за еднофамилни къщиПо това време шефовете на топлофикациите от страната правят съвещание. Директорът на един от столичните ТЕЦ-ове директно пита - как може да се правят инвестиции, когато 1 гигакалория топлоенергия има себестойност от 27 лв., а на частните потребители се продава на цена от 8 лв. "От най-високо място" се получава нареждане цената на отоплението за жилищата да се смъкне на 5 лв. за ГКал, а за промишлените предприятия топлоенергията да се продава по 35 лв.
На практика и след 1990 г. топлофикацията продължава да съществува като остатък от централизираната държавната икономика от времето на социализма. Нейните привърженици непрекъснато дават за пример Дания, където имало топлоснабдителни системи, чиито магистрални тръбопроводи се точат на стотици километри. В тази западноевропейска държава се акцентира върху изгарянето на отпадъци и използването на излишната топлина от различни технологични процеси, а не на скъпи енергоносители. За целта датското правителство дава големи стимули. Другата особеност за тази Скандинавска страна е, че там големите градове не се отопляват както в България.
В София е практически невъзможно да се откажем от парното. Въпросът е да се увеличи неговата ефективност и да се намалят загубите. Единият от пътищата е
енергоносителят да се изгаря по-близо до потребителите
В панелните комплекси е технически възможно да се оборудват по няколко по-малки газови топлоцентрали. Тези съоръжения биха могли да се монтират в свободните помещения на трафопостовете, разположени между блоковете. В тях сега (в противоречие с нормите за експлоатация) има кафенета, магазини и ателиета за услуги. Локалните отоплителни системи могат да използват част от съществуващата инфраструктура на топлофикацията - тръбопроводите, свързващи сградите с магистралите.
В момента топлофикация все още работи на социалистическия принцип - с дотации. Една гигакалория има себестойност около 70 лв., а се продава на частните потребителите по-евтино. При това положение всеки ще е привърженик на централизираното топлоснабдяване. Но дотацията поставя в неравнопоставено положение останалите български граждани (главно в провинцията), които са принудени да се отопляват с ток, дърва или въглища. Фрапиращото в случая е, че най-заможните българи ползват най-голям процент от дотациите, потребявайки най-много топлоенергия за своите големи жилища. На социално слабите се отпуска енергийна помощ, колкото да не умрат то студ. Притиснати от недоимъка хората са принудени да изключват радиатори, но това крие и опасност за нормалното функциониране на отполителните системи в сградите. Те са изчислени за определен минимален дебит на топлоносител, който да циркулира в тях.
Привържениците на централното парно са противници на газификацията и подчертават риска от взрив на газовата инсталация в приземните помещения на блока. За да се избегне този риск има техническата възможност газовият котел да се монтира на покрива на сградата. Малките мощности, използващи газ могат да се управляват много по-лесно. Съвременната автоматика позволява обитателите на сградата по-удобно да регулират температурата в помещенията.
Няма нормална логика водата да се погрява в ТЕЦ "София-изток" и да се транспортира до другия край на София в Лозенец на разстояние 12-15 км. За час топлоносителят преминава 3,6 км. От централата до потребителите тя пътува цели 4 часа. По трасето се получават големи топлинни загуби. Има и течове, които не винаги се забелязват. В напредналите страни
се акцентира върху малките мощности
Последната мода там са малките локални газови централи с мощност от 2 Мвт, които произвеждат електричество и топлина. Мощността на столичната топлофикация е с 50 Мвт повече от инсталираната в АЕЦ, но загубите от транспортирането се разпределят по братски. Жк "Обеля" получава топлина от ТЦ във Волуяк по изолирани тръби, които не са вкопани в земята и загубите са по-малки. Логично е абонатите от въпросния комплекс да плащат по-малки сметки. В най-напредналите и богати страни на Европа и Северна Америка битовата газификация е факт вече повече от век. Хората там приемат използването на природния газ в своя бит като задължителна даденост. Защо ли богатите общества използват евтини и екологични източници на енергия? Защото е по-икономично.
Най-грубите изчисления показват, че ползването на синьото гориво за отопление и други битови цели винаги е по-евтино за потребителите. На запад не страдат от липса на пари, но само в крайни си случаи позволяват лукса да се отопляват с електричество. У нас алтернативата на отоплението с ток са въглищата и дървата или... кражбата на електроенергия. В някои райони на страната и в периферните квартали на София тази "дейност" е придобила характера на "масов спорт". Нерядко кражбите се реализират с активното участие на служители от енергото. Това важи най-вече за престижните зони в подножието на Витоша, където са новите къщи на новобогаташите, имащи възможността да "стимулират" електриджийте.
В София природен газ, доставян от Русия се ползва вече четвърт век. Най-голям потребител е столичната топлофикация. В столицата има 800 км топлопроводи и само 28 км газопроводи. София консумира всяка година над 1 млрд. куб. м природен газ. На практика жителите на столицата са лишени от възможността да ползват пряко предимствата на това екологично и евтино гориво.
Съществуват много и различни начини
за използването на природния газ директно в бита на гражданите. Първият е самостоятелна къща, отоплявана с котел. В дома може да се монтира и готварска печка, ползваща директно синьото гориво. Общо отопление с котел на газ може да се направи и за отделен жилищен блок, а тръбната инсталация да снабдява с газ всеки апартамент, където биха искали да ползват горивото за други газови уреди. Отделен апартамент също може да бъде топлофициран и снабден с гореща вода посредством малък котел, захранван с природен газ.
През 2000 г. бе реализиран проектът за газификация на гр. Божурище, който не е в чертите на Столична община. Именно този факт даде възможност на местното ръководство да не превръща жителите на градчето в заложници на различни интереси.
Преди време "Овергаз Инк." АД представи своя проект за битова газификация на София. На първо време от фирмата смятат да насочат своето внимание към онези райони на столицата, където няма централно топлоснабдяване. За кварталите, където локалните ВОЦ-ове работят с течно гориво (мазут или газьол) също се предвижда то да бъде заменено с по-евтиния и екологичен природен газ. В момента в чертите на София има няколко газоразпределителни станции, които могат да се използват като изходни пунктове за подаване на природен газ за битови нужди.
Засега Банкя си остава едниственият столичен район, където битовата газификация е факт. За останалите - остава чакането.
Васил ТАШЕВСКИ
nanchev@sof.bg