Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР) ще издава или отнема лицензии за дейност на открити заседания, решиха депутатите, които приемат на второ четене новия закон за енергетиката и енергийната ефективност. Също на открити заседания комисията ще е длъжна да утвърждава или отхвърля цените на електроенергията, топлоенергията и природния газ, предложени от енергийните предприятия.
Решенията на комисията, включително мълчаливия отказ, ще могат да се обжалват пред Върховния административен съд. Обжалването обаче няма да спира тяхното изпълнение. Депутатите записаха, че регулаторният орган ще се състои от седем члена с мандат от 5 години и ще взима решенията си с мнозинство не по-малко от 4 гласа. Също поне четирима от членовете на комисията трябва да са налице, за да се проведе заседание.
В закона специално е записано, че ДКЕР е независим орган. Осигуряването на независимостта на енергийния регулатор бе едно от изискванията на Европейския съюз, заради което се наложи да се прави изцяло нов закон. България бе обещала пред Брюксел да го приеме до края на септември, но управляващите отново се затлачиха.
Мнозинството в парламента обаче запази сегашния начин за избор на комисията -изцяло от правителството. НДСВ, ДПС и БСП отхвърлиха предложението на дясната опозиция да се въведе квотен принцип при избора на членовете на регулаторния орган - председателят да се избира от правителството, неговият заместник и четирима от членовете - от парламента, а седмият в комисията - от президента.
След отхвърлянето на предложението от СДС заявиха, че комисията става напълно зависима от изпълнителната власт и напомниха, че другите регулаторни органи в страната са сформирани на квотен принцип.
Като контрааргумент министърът на енергетиката Милко Ковачев посочи, че и по сега действащия закон, приет при предишното управление на СДС, енергийният регулатор се избира само от изпълнителната власт и заяви, че в много страни се възприема практиката регулаторът да не е отделен орган, а да е част от институцията, която провежда съответната политика.
Енергийният регулатор ще определя компонентите на цените за енергия, както и часови и сезонни тарифи. ДКЕР трябва да определя по прозрачен начин цените, които не бива да са дискриминационни, записаха в закона депутатите.
Цените ще се съобразяват с разходите на енергийните предприятия за дейността им, няма да се допуска кръстосано субсидиране.
Законът предвижда възможност ДКЕР да определя преференциални цени за продажба на еленергия, произведена от възобновяеми енергийни източници по комбиниран начин. Тези цени обаче не могат да паднат под 80% от средната продажна цена на тока за битовите потребители от предходната година.
Енергийните предприятия ще имат право да предявяват изискване за признаване и компенсиране на невъзстановяеми разходи, решиха още депутатите.
В закона за енергетиката и енергийната ефективност е записано, че основната му цел е създаване на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване на потребностите на обществото от електрическа, топлинна енергия и природен газ, енергийно развитие, енергийна сигурност на страната, както и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Друга основна цел на закона е гарантиране на енергийните доставки при минимални разходи.
Министърът на енергетиката ще определя обща годишна квота за задължително изкупуване на електрическа енергия от производители, ползващи местни първични енергийни източници. Депутатите гласуваха и текст, който задължава кметовете на общините да изискват от енергийните предприятия на съответната територия прогнози за развитието на потреблението на тока, парното и природния газ, програми и планове за енергоснабдяване, топлоснабдяване и газоснабдяване.
За членове на регулаторния орган ще могат да бъдат избирани български граждани със завършено висше образование, степен "магистър". Сред седмината трябва да има поне един юрист и един икономист. Членовете на ДКЕР трябва да имат стаж не по-малко от 10 години, от които най-малко три години в енергетиката. |