Отдаването на пътища на концесия без търг е предпоставка за корупция

В края на февруари най-накрая бяха приети промените в Закона за пътищата. Според информация в пресата правителството предвижда нова схема за дострояване на отсечки на основните магистрали. Фирмите-концесионери най-вероятно ще получат възможността да довършат участъците, които ще стопанисват. Идеята е да се създадат смесени дружества с участие на държавната компания "Автомагистрали" и фирмите-концесионери., Според министъра на регионалното развитие това се налага заради сравнително малкия поток коли по българските магистрали, който почти достига критичния минимум. Така, според него, моделът на смесени дружества ще бъде по-ефективен, защото в случай на кризисна ситуация държавата ще може да се намеси. Интересна е и идеята фирмите-концесионери да се избират без търг или конкурс по предложение на министъра на регионалното развитие (тази възможност е предоставена на министерски съвет в Закона за концесиите). Прогнозите на Министерството са до края на 2004 г. да се сключат първите концесионни договори.

Тази информация ни навежда към следните коментари

1. Възможността за избор на концесионер без търг или конкурс е заложена в закон, при това без ясно да се посочат случаите, в които това може да се прави. Всички сме свидетели на сгрешената логика на държавата и пагубните последствия върху икономиката в много случаи при дискреционно вземане на решения.

2. Намесата на държавата в отношенията на фирмата концесионер и нейните клиенти (в кризисни ситуации) едва ли ще доведе до положителни резултати. Когато един производител планира бъдещите си приходи и разчита на фирмената си политика за запазване на клиентите си, то държавата няма място в тези отношения. Наличието на кризисна ситуация зависи в голяма степен от концесионера.

3. Въвеждането на платено преминаване по пътищата е удачен начин потребителите на това благо да заплатят ползването му. Значителна част от населението или въобще не ползва магистралите или се придвижва по третокласни пътища, за ремонта на които все още малко се говори. Т.е с парите на всички данъкоплатци се финансира дейността на търговците например (основни ползватели на магистралите).

4. Ако държавата имаше за цел получаването на значителни средства от концесиите на магистралите, то нейните действия са невъзвратимо закъснели за някои от тях. Олимпиадата през 2004 г. е събитие, за което от години е известно че ще провежда в Гърция и е уникална възможност за привличане на инвеститори. Наскоро министърът на регионалното развитие Валентин Церовски заяви, че магистрала "Струма" не е приоритетна за страната (поне не толкова, колкото "Тракия" и "Хемус"). Редно е да се запитаме дали не трябва приоритетите на правителството да се променят в зависимост от обстановката с цел извличане на максимална полза.

5. Наличните средства за поддържане на пътната мрежа са абсолютно недостатъчни.

Наскоро министър Валентин Церовски поиска от финансовото министерство около 250 млн. лв. главно за ремонт и поддръжка на пътища, зимно поддържане и текущ и периодичен ремонт. Реакцията на финансовото министерство дава основание, че тези искания няма да бъдат удовлетворени, което поставя въпроса за бързото решение на въпроса с концесиите, от които се очакват средства.

6. Наличието на обща, глобална транспортна стратегия, която да обвързва развитието на всички видове транспорт, без да налага ограничения при избора на потребителите чрез повишаване на разходите за ползване ще предостави избор на гражданите при пътуванията си.

Въвеждането на винетната система изисква наличието на добри обходни пътища

които да са алтернатива. Състоянието на тези пътища в момента е под всякаква критика (дефектите на настилката заемат повече от 30% от повърхността).

7. Изниква въпросът защо изобщо държавата трябва да се намесва при финансирането поддръжката на магистралите при положение, че те са най-апетитната част от пътната инфраструктура на страната и за тях най-лесно биха се намерили частни инвеститори. Създаването на акционерни дружества, които чрез емитиране на акции да набавят средства, е друг начин за финансиране без участието на държавата.