Васил Киров е директор на Агенцията за финансово разузнаване. Член е на комисията за координация на борбата срещу корупцията към правителството. Зам.-председател е на Националния оперативен център по наркотиците, който се ръководи от главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов. През декември 2003 г. е избран за зам.-шеф на Комитета по оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа. Той бе сред участниците в първата национална конференция на съдиите у нас, която приключи в събота. |
Г-н Киров, как ще коментирате изказването на американския посланик Джеймс Пардю за съдебната ни система?
- Не мога да го коментирам, защото не съм го чул. В петък се върнах от Москва и не бях на откриването на конференцията на съдиите.
Но сигурно знаете, че г-н Пардю отправи остра критика към прокуратурата?
- Не съм запознат с изказването. Това, че имаме проблеми в противодействието на престъпността, е ясно на всички. И те са свързани с дейността на всички служби.
Вашата служба също е ангажирана. Вие с какви проблеми се сблъсквате по-конкретно?
- Свързани са с установяването на лицата, които оперират с престъпните ресурси. На нас като разузнавачи ни е много лесно, защото можем да работим с предположения. Имаме за някого достатъчно съмнения, че е свързан с еди-коя си верига или с еди-кои си лица, че средствата, с които оперира не са с чист произхода с престъпен. Но за да отиде това в съда, трябва да бъде доказано. Необходимо е изключително добро взаимодействие между всички служби, които събират доказателства - полиция, следствие, прокуратура. Ние можем само да им помагаме. Ние не събираме доказателства, а данни, които предоставяме с оглед започване на наказателно производство.
Вие сте добре запознат с опита на Испания в борбата с тази престъпност. Там съдът приема и косвени доказателства срещу нея. Можем ли да приложим нещо от опита на испанците?
- Определено. Аз съм привърженик точно на този начин на действие. Само така можем да станем ефективни и аз го казах на съдиите. Въпросът по какъв начин да се действа е в техните ръце. Трябва да потърсим най-доброто от опита на страните членки на ЕС, особено Испания, Германия, Франция. Има какво да научим от тях.
Необходими ли са промени в закона?
- Не. Става въпрос за неговото тълкуване. В Испания текстът в закона за организираната престъпност е подобен на нашия. Той не казва на съдиите: "Ще издавате присъди само по косвени улики." Законът посочва какъв е съставът на престъплението. А тълкуването на начина, по който следва да бъде приложен този състав, е работа на съдиите. Именно така в Испания са стигнали до тази идея - чрез тълкуване, направено от Върховния съд.
Можем ли да очакваме същото и от нашия Върховен касационен съд?
- Все още не, защото делата не са стигнали дотам. А това е продължителен процес. По-важно е, че съдиите вече проявяват интерес към практиката на колегите си от Испания.
Има ли в съда дела за пране на пари?
- Доколкото ми е известно, са внесени 4 обвинителни акта. Но на този въпрос по-точно може да отговори прокуратурата. За съжаление нямаме информация оттам колко от нашите сигнали са изпратени в съда.
А вие колко сигнала сте изпратили до прокуратурата?
- В момента не мога да кажа точно. По данни от Националната следствена служба към август има 46 следствени дела за изпиране на пари. Всяко едно от тях може да влезе в съда с обвинителен акт. Много е важно обаче да се приеме закон за конфискация на имуществото придобито с престъпна дейност. Ако оставим финансовите ресурси на бандитите, какво като ги вкараме в затвора за 4-5 г. Едно просто наказване за отделно деяние на лице, което се занимава с организирана престъпност, не прекратява тази престъпна дейност. Само отнемането на всички финансови ресурси ще гарантира, че престъпната групировка ще бъде разбита в голяма степен.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.