Красимир Каменов – Къро е една от малкото „големи фигури” на подземния свят, която успява да оцелее и след края на времената на трибуквените групировки.
"Това, което знаем е, че той е наследник на тази структура ВИС-2 във времето след смъртта на Георги Илиев. Знаете двата прякора, които коментираха дълго време с тази структура – Къро и другият е Таки. Интересното за Къро през последните да кажем две години беше, че темата отново се появи във връзка с „Капитан Андреево” и Ами, който е другото лице, което доста нашумя като тема. И миналата година убийството на един бивш полицай, който го свързаха с Размиг Чакърян-Ами и коментарът беше, че е свързано с някой от старите лидери – Къро и Таки в случая", споделя Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.
Хрониките на ъндърграунда разказват, че Каменов е бил в много близки отношения с Христофорос Аманатидис, по-известен като Таки. Смята се, че двамата поемат контрола върху групировката след убийството на Илиев в Слънчев бряг.
Официалният бизнес на Каменов е свързан със собствеността на няколко от най-големите земеделски борси у нас. Неофициално обаче името му се свързва с наркотрафик. Разследван е във връзка с наказателната бригада, позната като „Бандата на чуковете”, която подлагаше на инквизиции дилърите на дрога.
Макар и задочно, Къро все пак попада под ударите на закона. Той получава обвинение за поръчителство на убийството на Любомир Иванов. По неофициална информация причината за конфронтацията, довела до смъртта на бившия полицай, била машини за нелегално производство на цигари.
Името на Къро попада под медийните прожектори и след проверките на частните компании на граничния пункт „Капитан Андреево”. В публичното пространство се появи информация, че между него и доскорошния му партньор Таки има конфликт, който се задълбочил заради желанието за контрол върху лабораторията на пропускателния пункт. Тогава в уравнението се появи и трети човек – Размиг Чакърян, по-известен като Ами.
Името на Каменов беше споменато като основен участник в група, която си е поставила за цел да отстрани високопоставени полицаи и магистрати и дори главния прокурор – Иван Гешев.
"Това, което излезе в медиите, което предизвика доста спекулации през последните 2 месеца беше, че имаше такива записи, флашки и така нататък, които коментираха възможен атентат срещу главния прокурор. Група от такива ъндърграунд лица, които гравитираха около лицата от ВИС-2, и не само ВИС-2, там имаше и други хора от известните среди на подземния свят", споделя Безлов.
Разстрелът в Южна Африка се случва два месеца след като прокуратурата повдигна обвинение срещу Къро и го обяви за международно издирване. Оказа се, че той се е укривал в един от най-богатите квартали в Кейптаун – "Константия".
"Атентат срещу него, при който е загинала и съпругата му, и той – това е действително доста... и то в ЮАР, която по принцип е специфична страна. Имаме такива фрагменти за българско присъствие, включително големи задържания на наркотици, български екипажи през годините. Трябва да видим какво ще е желанието за сътрудничество от ЮАР, защото там обикновено няма голямо желание за споделяне на информация през годините, макар че има изключения. През годините ЮАР се превърна в едно от местата, където емигрираха и се укриваха различни, включително хора от политическите елити", споделя той.
И докато властите у нас и в Южна Африка все още нищят подробностите около масовото убийство, един доклад, посветен на състоянието на демокрацията в България отново повдигна въпроса къде се намира страната ни на международната карта.
Американската фондация „Фрийдъм хаус” публикува годишния си доклад „Страни в преход”, в който оценява демократичното развитие на 29 държави от Източна Европа и бившите съветски републики. Рейтингът се измерва по седемстепенна скала, а сред критериите за пресмятането му попадат изборите, съдебната система и борбата с корупцията. За поредна година България получава оценка от 4,50.
"Това не е много лоша оценка, ако разгледаме глобалния индекс. България примерно е значително по - добра от една Унгария по този индекс. Малко по - добре, да кажем, от една Румъния'', смята Безлов.
Благодарение на оценката си България попада в списъка на полуконсолидираните демокрации. Те се характеризират с възможности за нередности в изборния процес, проблеми с централизацията на властта, ограничена независимост на съдебната власт и слаби резултати в борбата с корупцията.
"Това, което може би си заслужава да се каже е, че особено последните две-три години ясно показаха, че да, демокрацията в България има проблеми, но тя работи. Възниква несъгласие с политическите елити, с политическите партии, които управляват и хората, избирателите ги сменят. Нещо, което примерно виждаме, че в Турция не може да се случи, в Русия да не говорим", коментира Безлов.
В доклада се споменава и опасение, че при отсъствието на трайни системни решения проруските групи у нас биха могли да отслабят доверието на обществеността в демокрацията.
"В една такава ситуация, която имаме през последните две години – на невъзможност да се направи правителство практически устойчиво правителство, това води до някакви такива радикални промени в общественото мнение. Всъщност това може би е най-голямата заплаха за развитието на страната – политически и икономически особено", подчерта той.