В читалището, библиотеката или стария домашен шкаф най-често книгите ѝ стоят една до друга – „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II“, „Боянският майстор“. Така изглежда литературното наследство на Фани Попова-Мутафова – писателката, която превърна българското Средновековие в свят от владетели, битки, дворцови интриги и човешки избори.
Фани, чието рождено име е Стефанка, е родена на 16 октомври 1902 г. в Севлиево. Баща ѝ Добри Попов е офицер и преподавател във Военното училище. До 1914 г. семейството живее в Торино, където бъдещата писателка учи италиански език и пиано. По-късно завършва Първа девическа гимназия в София, а в Мюнхен следва пиано в консерваторията и посещава лекции по история на изкуството. Съпруг е на писателя и архитект Чавдар Мутафов.
Преди да се утвърди като авторка на историческа белетристика, Попова-Мутафова пише разкази, повести, есета и книги за жената и майчинството. До 1944 г. има зад гърба си над 30 книги. Отличена е с награди на Българската академия на науките, а през 1937 г. е посочена като първата жена, работеща успешно в областта на историческия роман и разказ.
Асеновци между историята и въображението
Най-трайно място в българската литература ѝ отреждат романите за Асеновци. „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“ и „Йоан Асен II“ изграждат мащабна картина на времето на Асеневата династия. Към поредицата по-късно е причислен и романът „Последният Асеновец“, познат от следващите издания като „Боянският майстор“.
Попова-Мутафова не възприема историята като склад от дати, а като материал за драматични човешки съдби. Тя проучва хроники и исторически трудове, среща се с изследователи и превръща фактите в повествование, което да бъде едновременно достъпно и убедително.
„Ако нямаше час, в който угасват лампите в читалните, бих могла да осъмна, без да ми омръзне да чета, да издирвам, да пресявам тонове, за да открия някое дребно скъпоценно зрънце“, пише Фани Попова-Мутафова.Интересът ѝ към Средновековието преминава и на сцената. По нейния роман „Солунският чудотворец“ Панчо Владигеров създава операта „Цар Калоян“, а романът „Дъщерята на Калояна“ става основа за балет.
След войната: присъда и мълчание
Животът на писателката се променя рязко след 1944 г. На 4 април 1945 г. Народният съд я осъжда на седем години затвор заради публицистиката и обществената ѝ дейност през военните години. Излежава 11 месеца и е освободена предсрочно заради тежка астма. Съпругът ѝ Чавдар Мутафов също е изпратен в лагер.
След това книгите ѝ са извадени от обращение, а Попова-Мутафова работи като редактор и преводач от италиански език. През 1962 г. отново започва да публикува, включително преработени издания на свои по-ранни творби. През последните години от живота си пише биографични и исторически произведения, сред които романът за д-р Петър Берон.
Фани Попова-Мутафова умира на 9 юли 1977 г. в София. Днес около името ѝ съществуват и възхищение, и спор заради политическите ѝ позиции и съдбата след Народния съд. Но книгите ѝ продължават да връщат читателите към царете, воините и държавниците на Второто българско царство – не като далечни имена от учебника, а като герои на голям роман.
Източници: archives.bnr.bg, bta.bg