Преди саксофонът да стане гласът на джаза, той е бил смел експеримент в парижка работилница. Неговият създател Адолф Сакс не просто измисля нов инструмент, а проектира цяло семейство от духови инструменти, които да съчетават сила, гъвкавост и равномерен звук.
Антоан-Жозеф Сакс, известен като Адолф, е роден на 6 ноември 1814 г. в Динан, Белгия. Баща му Шарл-Жозеф Сакс е производител на духови инструменти в Брюксел и именно в неговата работилница бъдещият изобретател отрано се запознава с материалите, механизмите и трудностите при изработката на музикални инструменти.
Сакс изучава музика и свири на флейта и кларинет. Още на 15 години представя две флейти и кларинет на изложение в Брюксел. Този ранен успех показва, че той се интересува не само от изпълнението, но и от това как конструкцията променя звука и удобството за музиканта.
От Белгия към Париж
През 1842 г. Сакс се установява в Париж, тогава един от големите центрове на европейския музикален живот. Там започва да развива собствена работилница и да търси място сред утвърдените производители на инструменти. Работи върху басови кларинети, саксхорни, саксотромби и други конструкции, но именно саксофонът превръща името му в част от музикалния език.
Замисълът му е практичен: да създаде инструмент, който да има гъвкавостта на дървените духови инструменти и мощта на медните. Саксофонът има метално тяло, но се свири с мундщук и единична пластинка, подобна на тази при кларинета. Затова той се класифицира като дървен духов инструмент, макар да е направен от месинг.
На 21 март 1846 г. Сакс подава заявка за френски патент номер 3226. Документът описва система от осем саксофона с различен регистър, вместо един-единствен модел. Патентът е издаден за срок от 15 години, а първоначалното семейство включва инструменти от сопранино до контрабас.
Подкрепата на Берлиоз
Сред първите големи защитници на новия инструмент е композиторът и музикален критик Хектор Берлиоз. В публикация от 1842 г. той представя Сакс като „човек с проницателен ум, постоянство и изключителни умения“. Берлиоз обръща внимание и на необичайния тембър на саксофона, който според него се отличава от познатите дотогава оркестрови звуци.
Саксофонът постепенно намира място във военните оркестри, където силният му и плътен звук е особено полезен на открито. Изобретателят разработва и други инструменти, а неговите конструкции допринасят за промените във френските духови състави. През 1857 г. в Парижката консерватория е създаден клас по саксофон, който е поверен на самия Сакс.
Това обаче не означава, че инструментът веднага получава трайно място в симфоничния оркестър. Приживе Сакс среща силна конкуренция и продължителни спорове около патентите си, а саксофонът остава по-често свързан с военната музика, отколкото с класическата сцена.
Името, което продължава да звучи
Адолф Сакс умира на 7 февруари 1894 г. в Париж на 79-годишна възраст. Голямата популярност на неговото изобретение идва в значителна степен след смъртта му. През XX век саксофонът се превръща в един от разпознаваемите инструменти на джаза, а по-късно влиза и в блус, рок, поп и филмова музика.
На 6 ноември, когато се отбелязва годишнината от рождението му, името на Сакс продължава да се произнася всеки път, когато прозвучи инструментът, който носи неговото име. Неговата най-трайна идея не е само металната извивка на саксофона, а възможността един нов звук да намери собствено място в музиката.
Източници: yamaha.com, time.com, yalebooks.yale.edu