1 9996

26 ноември 1855 г. Умира Адам Мицкевич

  • адам мицкевич-
  • полша-
  • култура

Прахът му е пренесен от Париж в Краков

26 ноември 1855 г. Умира Адам Мицкевич - 1
Снимка: Фейсбук

На 26 ноември 1855 г. умира Адам Мицкевич. Той е полски поет и деец на национално-освободителното движение; класик на полската литература.

Той е роден на 24 декември 1798 г. в Заосие, до гр. Новогрудок, Литовска губерния, сега в Белорусия, в семейство от шляхтата. Баща му Миколай Мицкевич е адвокат.

Майка му Барбара Маевска е покръстена еврейка, от последователите на Яков Франк. От 9-годишен учи в доминиканско училище в Новогрудок. Дебютира със стихотворението „Градска зима” през 1818 г. във вилнюски вестник. Завършва историко-филологическия факултет на Вилнюския университет (1819), после 4 г. е учител в гр. Ковно (сега Каунас). Изгонен от Литва за създаването на тайното студентско общество на филоматите (1824). През 1822 и 1823 издава първите си поетични сборници, озаглавени „Поезия”. В Русия издава книгите „Сонети”, включваща „Кримски сонети” (1826), епичната поема „Конрад Валенрод” (1828) и др. Изгонен от Русия за участие в полски организации, живее в Одеса, Москва, Санкт Петербург, от 1829 - в Западна Европа: Германия, Швейцария, Италия, Франция. В периода 1830-1831 г. живее в Рим, от 1832 г. - в Париж, където прекарва по-голямата част от живота си.

През 1839-1840 преподава латинска литература в Лозана. Написва поемата „Пан Тадеуш” през 1832-1834 г. в Париж. Друго известно негово произведение е поемата „Задушница”. Представител на политическия полски месианизъм. Първият професор по славянска литература в парижкия Колеж дьо Франс, чете лекции (1840-1845, в оставка от 1852). Библиотекар при Арсенала в Париж (1852).

През 1855 г. заминава за Константинопол, за да организира полски и еврейски легиони, които да подпомогнат англичаните и французите - интервенти срещу Русия по време на Кримската война (1853-1856). Посещава България през 1855 г. - отбива се в Бургас, среща се с българи. Умира от холера в Константинопол, тялото му погребано в парижкото гробище Монморанси. Българи отдават почит в последния му път.

Прахът му е пренесен от Париж в Краков през 1890 година - в катедралата във Вавел.

Поставете оценка:
Оценка 3.6 от 7 гласа.

Свързани новини

Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa или ca нaпиcaни изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Bai NOODLES

    7 0 Отговор
    Не е минал само през Бургас,поживял е известно време в градът. И какви ги пишете,напишете истината. Бил е социалист.
  • 2 град

    3 1 Отговор
    До коя година се използва името Константинопол ? По това време този град е владениевна османците вече няколко века . Би трябвало да се казва Цариград или нещо друго .

    Коментиран от #3, #5

  • 3 Bai NOODLES

    4 1 Отговор

    До коментар #2 от "град":

    И Цариград е правилно,и Константинопол е правилно. Истанбул не е правилно.
  • 4 Шамсу имамов

    2 1 Отговор
    Извадил е късмет че е живял 150 години по рано че сега с тия пенсии щеше да се моли да го хване вируса
  • 5 Травиата

    0 0 Отговор

    До коментар #2 от "град":

    До 30 март 1930 се е казвал Константие.
  • 6 Травиата

    0 0 Отговор
    Моята майка си е записала някъде рожденните дати на роднините- да не забрави някого. Венци всяка година върти като грамофонна плоча Достоевски, Мицкевич, Ватерло.