Ледената кралица на българското кино Емилия Радева отговаря в книга „Коя съм…?“ Тя създаде най-запомнящите се екранни и сценични образи на майка в българското изкуство. Помним я като Султана в „Иконостасът“ (по романа „Железният светилник“ на Димитър Талев), Юрталанката в „Снаха“ от Георги Караславов, Зюлкяр от „Ребро Адамово“, Марьола в „Татул“, Екатерина Каравелова в „Дело 205/1913 П.К.Яворов“, Албена Алданова в „Дом за нашите деца“… Тя е Емилия Радева - „ледената кралица на българския театър и кино“!
И въпреки че еизвестна и обичана от поколения българи, Емилия Радева озаглавява автобиографичната си книга с недвусмислен въпрос: „Коя съм…?“. И дава отговор на този въпрос по болезнено откровен начин с всяка дума, изписана върху малко повече от двестате страници на книгата, която се чете на един дъх.
Редакторът на книгата Юрий Дачев и известният български кинокритик проф. Вера Найденова представиха книгата „Коя съм…?“ в лапидариума на Старозагорския исторически музей в рамките на третото издание на кинофестивал „Златната липа“`2015. В книгата голямата българска актриса разказва за личните и професионалните си успехи и разочарования, за голямата си любов, за различните си лица на сцената и в живота – влюбена, майка, героиня, звезда. Това е пропит от болка и философска дълбочина разказ, който неизбежно ще развълнува всеки читател. Отваряйки книгата на посоки, попадаме на следния откъс:
„Вече омъжена, бях поела ангажимент да се снимам в един филм. Оказа се, че съм бременна. Терзаеше ме мисълта дали да направя аборт или да продължа да снимам. Беше първата ми бременност и съзнавах риска, ако се реша на аборт. А бях млада, снимаше ми се, ролята си заслужаваше. Дете можех да имам и по-късно, но тази роля – не! Реших да се отърва от бременността. Една жена, знаеща как това се постига, ми каза какво да направя.Няколко пъти пих на гладно греяно червено вино, смесено със счукан черен пипер, държах върху корема си нагорещена ютия – никакъв резултат. Достраша ме и прибегнах до лекарска намеса. С неописуема болка се отървах от плода. Известно време лежах, докато се съвзема, след това започнах снимки. Дъщеря ми, която родих по-късно, двегодишна се попари с вряла вода, едва оживя. Филмът, заради който убих първата си рожба, не излезе на екран по политически причини. Показаха го, когато моята дъщеря Катерина беше 20-годишна.
Бях сторила грях и Бог ми прати наказание. Споменът за моето престъпление ме тровеше, докато снимах „Иконостасът“. Особено беше тежък за мен епизодът, когато Султана дава отварата на Катерина. Съвпадението на името на героинята с това на дъщеря ми допълнително ме караше да изпитвам изключително силни емоции…“
Ето такава – до болка откровена е книгата на Емилия Радева „Коя съм…?“.