Инспекторатът на Министерството на културата предостави на ръководството на Министерството докладите от проверките, които е извършил в Държавната опера в Стара Загора, Драматичния театър в Благоевград и Театрално-музикалния център в Кърджали. Артистите в тези театри казват, че директорите не са ги информирали и те не знаят нищо за финансовите проблеми и задълженията на структурите. Това налага Министерството да публикува основните изводи от проверките:
Бившите директори на театрите в Благоевград и Кърджали и на Държавната опера в Стара Загора - Рашко Младенов, Димо Димов и Петко Бонев не са се съобразили с утвърдения лимит за разходи за 2014 г. по уточнените им бюджети за същата година и са допуснали нарушения на изискванията на Закона за финансово управление и контрол на публичния сектор, като не са спазили принципите на законосъобразност и добро финансово управление. Допуснали са нарушения и на разпоредбите на чл. 102 от Закона за публичните финанси, като са поемали задължения и са извършвали разходи над утвърдените им бюджети за 2014 г., нарушението е продължаващо и през 2015 г.
Драматичният театър в Благоевград има преразход за 2014 година в размер на 502 783 лева. Приходите на театъра за м.г. са едва 159 567 лв.
За периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2014 г. театърът в Благоевград е отчел разходи в размер на 834 373 лв., при утвърден бюджет 340 590 лв. За периода 01.01.2015 г. – 30.04.2015 г. приходите са със 195 649 лв. по-малко от отчетените разходи. Към 30 април 2015 г. Благоевградският театър има неразплатени задължения общо в размер на 71 353 лв.
Числеността на административния и техническия персонал на театъра е 37 души, като е несъразмерно голяма в сравнение с числеността на актьорския състав от 24 души. Има щатен актьор, който за първото полугодие на миналата година е участвал само в две представления, а през второто полугодие не е участвал в нито един спектакъл. Въпреки това и за второто полугодие е получавал възнаграждение, колкото и за първите шест месеца. Практиката да се поддържа щатна заетост за артисти, които играят само в две представления, е недопустима. В театъра в Благоевград за 12 от общо 15-те премиерни представления се наемат основни външни актьори на граждански договори, което допълнително утежнява финансовото му състояние.
Държавната опера в Стара Загора има преразход за 2014 г. в размер на 653 849 лв. При полагащ му се бюджет, определен съобразно броя на зрителите от 1 331 580 лв., в този културен институт са извършени разходи в размер на 1 985 429 лв. Приходите в операта за м. г. са едва 254 612 лв. Задълженията на операта към април 2015 г. са в размер на 122 000 лв.
Операта в Стара Загора е с най-слаби показатели сред държавните музикални институти в страната. За миналата година тя има едва 30 хиляди зрители, като само 6 хиляди от тях са от турнета. За сравнение – за миналата година операта в Русе има 69 хиляди зрители, оперите в Бургас и в Пловдив имат по 53 хиляди зрители, Музикалният театър в София има 62 хиляди зрители, а Софийската опера – 120 хиляди зрители.
Театърът в Кърджали за 2014 г. при полагащ се бюджет от 652 057 лв. е извършил разходи в размер на 889 218 лв. и допуска преразход за миналата година в размер на 237 161лева. Отчетените приходи за този период са едва 114 359 лв.
Театърът в Кърджали също има значителен по брой екип от 97 щата, от които само 47 са актьори и режисьори. Има актьори, които за цялата 2014 г. са участвали само два пъти в спектакли на театъра и случаи, в които актьор няма нито едно участие за цялата минала година. В същото време бившето ръководство на театъра в Кърджали е наемало външни актьори на граждански договор, което, особено предвид краткия живот на продуцираните постановки и ниските приходи от тях, е необосновано не само кадрово, но и икономически. Има постановка с гостуващи режисьор, сценограф и актьор, която е играна един-единствен път – само на премиерата, струвала е като продукция 13 293 лв. и има приходи от билети едва 2 220 лева. Постановките на театъра в Кърджали имат неимоверно кратък живот, а за реализирането им е употребен недопустимо голям ресурс.
Констатираните проблеми и направените препоръки в доклада към трите сценични културни института са:
- Грубо нарушаване на финансовата дисциплина и допускане на значителни преразходи и задължения;
- При поставяне на нови заглавия да се правят предварителни планове и разчети за тяхното представяне и разпространение, с оглед недопускане извършването на необосновано големи разходи за представления с много кратък сценичен живот;
- Да не се допускат постановки и турнета, при които разходите в пъти превишават очакваните приходи;
- Да се повиши заетостта или да се намали щатният персонал, както и да се ограничи работата с външни актьори на граждански договор, а когато такива договори са необходими, те трябва да бъдат аргументирани с финансовата рентабилност на направената инвестиция;
- И в трите театри е наложително да се подобри програмната политика, да се разнообрази репертоарният афиш, да се активизира рекламна дейност, защото с този ограничен брой спектакли и малко зрители трудно могат да осигурят нужното им финансиране дори за заплати и осигуровки на персонала;
- Да се търсят възможности за допълнително финансиране чрез кандидатстване по проекти, чрез спонсорство и отдаване на помещения и зали под наем;
- При организиране на конкурси за длъжността директор да се обърне специално внимание на необходимостта от концепция, която да дава адекватни решения за подобряване на работата на трите културни института.
Проверките на Инспектората на Министерството на културата в сценичните културни институти, които имат сериозни финансови проблеми и задължения, продължават, като резултатите ще бъдат обнародвани и достъпни за обществеността и артистите.