Най-емблематичният глас на българската поп музика - Васил Найденов, навърши 70 години в четвъртък. За него нито един суперлатив не е преувеличен, защото ако не бе посветил последните 50 години от живота си на музиката никога нямаше да пеем “Синева”, нито “Телефонна любов”, “Болката от ляво”, “Адаптация", “Там”.
Той е изпълнителят, който успя да оцвети естрадата преди 90-та година с нюансите на Запада - сложи обеца, обу кецове и затанцува “непристойно”.
Роден е на 3 септември 1950 г. в София, има съвсем не леко детство след като баща му напуска семейството, когато е едва на 1 година. Докато не става достатъчно известен Васил Найденов дори не знае кой е родителят му. Бащата се появява изненадващо след негов концерт в гримьорната му с думите “Здравей, аз съм татко ти!"
Губи майка си Маргарита, когато тя е едва на 41 години, а той е в казармата. Преди да си отиде обаче, тя му е направила най-големият подарък - музиката. Като човек, дълбоко свързан с операта, Маргарита води детето си на представления и репетиции от съвсем малък. Слага го пред пианото когато е втори клас, а в 6-ти Васил Найденов вече свири на голяма сцена класическа музика. Вместо обаче да завърши музикална гимназия, той се дипломира в техникум.
Влиза в Консерваторията, но не с пеене, а с пиано. Клавишите стават негов професионален път в първите 10 години от кариерата му, когато гастролира със “Златни струни” и Митко Щерев из цяла България.
Една песен преобръща съдбата му. “Синева”!