На 84-годишна възраст, почина един от най-известните ни съвременни поети Лъчезар Еленков. Причина за смъртта му е рак, който лекарите откили твърде късно.
Той е автор на 40 книги поезия и публицистика. Носител на орден "Стара планина" I степен, орден "Кирил и Методии" I степен, орден Маяковски, на званието Народен деятел на културата.
Носител е на много награди, сред които "Гео Милев", "Михалаки Георгиев" и "Иван Нивянин". Лъчезар Еленков е почетен гражданин на Белоградчик.
Работи в редица издания като сп. "Жарава", "Дружба", в. "Български писател". До последно Еленков работеше активно като главен редактор на в. „Жарава” и на периодичното издание за изкуство и култура в. „Моята вяра”, за чието излизане събираха пари от писатели и художници.
В настоящата година поетът е завършил четири нови книги, които все още търсят своя издател, за да видят бял свят.
Автор е на 28 стихосбирки – „Отвесни градове“/1967/, „Забранена трева“/1970/, „Спасено пространство“/1973/, „Континентални кратери“/1974/, „Нулев километър“, „Брод на образи“/1974/, „Гранитово“ 1975/, „Безкрайни мостове“, „Вътрешно време“, „Работни пегаси“, „Писмо за Левски“/1977/, „Септемврийска поема“ „Среднощна болка“/1983/, „Дума дадена за свободата“/1985/, „Винт или поема за комунисти“, „PS С любов“, „Безсънни местожителства“, „Молитва за Македония“, „Кръвта на птиците“, „Поетът, лунната усмивка и чудовищата“, „Здравей вещице, здравей мила“, „Светлина от лебед“, „Дневен фенер“, „Часовник“, „Русото глухарче“/2007/, „Небесна лодка“/2016/ и на публицистичната книга „Родена от морето“. Негови стихосбирки са издадени в Русия, Испания, Турция, Индия и Чехословакия, а стиховете му са преведени на всички европейски и славянски езици.