Димитър Воев е композитор, вокалист, музикант и поет. Съществува комбинация от добре подбрани думи: „култов“, „емблематичен“ и „феномен“. Мисля, че е създадена за случаите, в които се заговори за групите Кале, Нова Генерация и Воцек и Чугра.
В личността на Димитър Воев се съсредоточава представата за цяло музикално направление, едновременно аполитично и антисистемно. За краткия си 27-годишен живот той се превръща в най-яркото явление в българската „тъмна вълна“, водеща началото си от групи като „Парадокс“ и „Кале“ (обединяващ елемент в които е Воев).
Безспорно най-запомнящата се формация, в чиито текстове се разкрива в пълна степен геният и дълбочината на Воевата поетика, е „Нова генерация“ (в различните ѝ формати).
Фигурата на Димитър Воев е неслучайно посмъртно митологизирана. Цялото му музикално-поетическо наследство е свидетелство за авангардност без еквивалент у нас и до днес. Сложната му система от символи и метафори разкрива огромната му сензитивност към социалната действителност.
Живял във време, в което „човек със анцунг грухти през града“, Воев ни завещава разобличаващ портрет на чалгаризираща се култура - процес, започнал още в края на 80-те г., който дамгосва цялото девето десетилетие и продължава с невиждана мощ през 21-ви век.
Остана като традиция всяка година да се чества рождената дата на Димитър Воев.