13 000 000 000 евро. Да, не е печатна грешка - цели тринайсет милиарда!
В сферата на културата и медиите в страната на галите работят малко повече от 670 000 души. Привилегированият сектор е този на аудиовизията. Той получава повече, отколкото печели. За разлика от писмената култура – пресата и книгата. Това ни съобщава в броя си от 4 януари т.г. вестник „Монд” въз основа на общ доклад на министерствата на културата и на икономиката на Република Франция.
Става дума за отчета за една от миналите години. От него се вижда, че френската култура консумира една огромна сума, но прави и пари. С изключение на Телевизията, която е най-големият консуматор. Препоръката на доклада е към културните мениджъри в страната да се стремят да разпределят правилно бюджетите си, да правят допустимите икономии и по възможност и да възвръщат част от вложените средства. И ако аудиовизията получава близо една трета от този бюджет, а връща на държавата едва 5,7 %, то в същото време пресата получава пет пъти по-малко от аудиовизията, но носи същия процент печалба 5,7 %, а френската книга получава 1% от тези 13 милиарда, а носи – 5, 1%. А музеите и галериите и културно-историческите паметници носят по-голяма печалба от бюджета, който им се отпуска.
Там не измислиха тази глупост „делегираните бюджети”. А коментарът и сравненията с нас са излишни, нали?!
Опитът на Холандия или една прагматична система за субсидиране на културата – и можем само да се поучи от него
Едва след войната в тази неголяма западноевропейска страна културата и изкуствата получиха по-широка обществена и държавна подкрепа. От 60- те години на миналия век насам субсидиите нараснаха чувствително. Осигурена по три направления / правителство, регион и кметство /, духовната сфера зае най- сетне своето достойно място. Интересното е, че ако средствата от едно направление се увеличаваха – увеличаваха се и парите от останалите две. Отначало тази система имаше голям успех, но през първата половина на 80- те години, когато рецесията стигна своята кулминация, нещата трябваше да се променят. В края на всяка година се получаваше доста сериозен дефицит, което довеждаше до намаляване на субсидията за следващата. Правителството не можеше да скицира дългосрочни проекти и да осигурява възможности за нови и особено за експериментални прояви, които по принцип се приемат твърде добре в Холандия. Нивото на заплатите и условията за работа / за творчество!/ бяха твърдо установени. Реорганизацията бе неизбежна.
И ето: през 1985 година там създадоха концепция за новата структура на държавно субсидиране на културата. Само след една година тя влезе в сила под названието „Кунстенплан” / План за изкуствата/ . Този план е предвиден за един сравнително непродължителен период от четири години и предвиждаше разпределението на средствата на средствата в три основни категории:
а/ структурна, б/ дългосрочна, в/ по конкретни поводи.
Първата е предназначена за основните културни институти в столицата Хага, в Амстердам, Ротердам и другите големи градове на страната, като например Кралския симфоничен оркестър, Театралния институт, големите оперни театри, и се дава за срок от четири години.
Втората е за големите професионални компании, като например, Драматичната компания „Микъри”, и се дава максимум за три- четири години.
Третата е за експериментални, младежки и полупрофесионални творчески състави. Държавата е организирала специални комисии, които да дирижират разпределението на средствата. Успоредно с тази финансово- административна власт съществува и обществен Съвет по изкуствата, който наблюдава и оценява състоянието на различните институти и творчески състави. Разбира се, той е изграден изцяло с участието на специалисти в отделните изкуства. Този консултативен орган е в състояние да се противопостави на евентуална намеса на държавните чиновници при оценката на отделни художествени факти или на новите проекти.
Холандската система е доста по- гъвкава и осигурява, както последователността – отворена е за новостите и експериментите, така и необходимата творческа свобода в продължение на четири години, а това не е малък период в живота на един творчески институт.
Трябва да подчертаем, че институтите в тази страна са автономни – държавата не контролира пряко дейността им, интересува се от общото им финансово състояние и полезността им за обществото и културата на Холандия.
Ефикасна е и системата на управлението на културните институти в това кралство. Например, оперните театри се ръководят от съвети на директорите, в които влизат: а/ административен директор- интендант с менажерски функции, б/ музикален директор – главен диригент, в/ артистичен директор- режисьор и г/ финансов директор.
За съжаление, у нас длъжността е само една – директор – обикновено диригент, в някои случаи режисьор и това по принцип са лица без добър управленски опит, които при те това „дърпат” предимно към себе си. повечето от тях използват поста си като разменна монета за личната си кариера и обогатяване. / Особено драстичен е случаят с предишния директор на операта в Русе, Найден Тодоров, който се оказа, че е и с две купени дипломи от частния НБУ, където практически не е учил, защото в същото време е бил на работа! / Оттам идват и неблагополучията в нашите театри, много от които са вече в определено критично състояние главно по тази причина / напр. оперите в някои градове чиито са в „комбина”/.
Опитът на Холандия, страна със стара култура, с традиции в музиката, изобразителното изкуство, театъра и балета, макар и с не по- голям творчески потенциал от България, и с по- малко държавни институти, може да ни бъде от полза.
И още нещо твърде важно за наша информация: средствата от частни спонсори там не надвишават скромните 4- 5 процента от цялата сума необходима за издръжката на холандската култура. Въпреки данъчните облекчения за спонсорите. А бюджетът по това перо е над пет на сто, докато в България е десет пъти по- малък! Голямата отговорност там е поела държавата, както е в повечето страни от ЕС. Само че всичко там е може би по- добре премислено и по- добре организирано, отколкото е у нас. Там не се правят икономии от културата. За разлика от нашите досегашни правителства, холандското е по-културно и реже така драстично и безжалостно средствата за културата, защото знае, че всяко посегателство върху духовността е престъпление срещу нацията. В нито една от страните на цивилизована Европа няма министри- недоразумения като явленията Дянков, Рашидов и Банов, не се закриват театри, оркестри, фестивали, музеи, библиотеки, а и културата се управлява от наистина културни и достойни хора, а не от...мултаци и масони.
Да, опитът на Холандия, а също и този на Франция, са наистина нещо ценно, от което нашите нехаещи за българската култура и духовност, управници би трябвало да се поучат.
Огнян СТАМБОЛИЕВ