Тясно класово-партиен поет ли е Никола Йонков Вапцаров или социален творец от световна величина, единственият българин – носител на престижната Международна награда за мир, учредена на конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага скоро след Втората световна война? Има ли казус в преместването на паметника на автора на „Моторни песни“ от градинката зад Националната художествена галерия в центъра на столицата в Музея на социалистическото изкуство в кв. „Изгрев“? Факти.бг се опита да тръгне по следите на една непредизвестена промяна.
Преди няколко месеца статуята на Никола Вапцаров, която от десетилетия се гледаше очи в очи със скулптурата на Владимир Димитров-Майстора на гърба на бившия царски дворец, изчезва оттам заедно с постамента си. За липсата сигнализира в редакцията племенницата на поета, кинорежисьорката Мая Вапцарова.
Тя съобщи, че по нейна молба журналистът от бТВ Иво Георгиев се е обадил в Министерството на културата да попита за съдбата на паметника, при което оттам му било казано, че е прибран заради „ерозията на времето“. Не само Вапцарова би заподозряла в подобен отговор метафора... „Бяха му казали, че поради ерозията прибират паметниците някъде в мазето на НХГ“, уточнява тя.
След това режисьорката уведомява и председателя на Съюза на българските писателите Николай Петев, който се заема със случая и се обръща към зам.-директора на НХГ Бисера Йосифова. Йосифова обяснява, че статуята вече е в учредения преди малко повече от година Музей на социалистическото изкуство, в чиято управа е самата тя. „Общо-взето, паметника го няма, това е!“, емоционално реагира Вапцарова.
Тя е категорична, че творбата на известния скулптор Николай Шмиргела не е просто „соц изкуство“, а е най-добрият художествен образ, създаван някога на големия ни поет. И наистина, скулптората е по-скоро класическа, тя няма нищо общо с ъгловатите, масивни тоталитарни героизации на работника. „В Македония в момента строят паметник на Вапцаров, а ние ги махаме. Каква е тази история? Искаме официално да признаем, че не е български поет ли?!“, пита кинематографистката. Тя споделя, че и желанието на самия скулптор е било паметникът да е при НХГ – такова е навремето и решението на Съюза на писателите и неговия тогавашен зам.-председател Богомил Райнов.
Шефът на СБП Николай Петев обещава да поиска официален отговор по случая и междувременно коментира: „Скулптурата много зависи от околната среда, в която е разположена. Тогава се натоварва с допълнителни внушения, тогава метафората става много по-силна. А тази статуя носи много послания“. И още: „Не вярвам без разпореждане на министъра (тогава Вежди Рашидов) някой да нареди тази скулптура да се премести. Не виждам някоя управа на музей да е склонна да се лиши от експонат“.
Той възлага на представител на в. „Словото днес“ - поета Воймир Асенов, да провери на място в Музея на социалистическото изкуство какво става с въпросния паметник, което се случва преди броени дни.
След като посещава Музея на социалистическото изкуство, Асенов се уверява, че статуята на Вапцаров наистина е там – на почетно място точно до входа.
След разговор със зам.-директора на музея - Бисера Йосифова, той вече е наясно, че скулптурата няма статут на паметник и като собственост на НХГ те могат да я експонират по своя преценка където решат. Музеят на социалистическото изкуство е филиал на НХГ, така че... Скулптурата се нарича „Работникът поет“ (в скоби – Никола Вапцаров) и жанрово отговаря на характеристиките на социалистическото изкуство, смята Асенов – импозантна, в цял ръст, фигурата е подпряна на лопата, а в ръце държи тефтерче, в което записва...
Не е поставен там за поругаване, а за съхраняване, да не го откраднат и нарежат циганите, уверили са го от управата на музея. Нали е метален и с човешки бой... Редом с него има произведения на Иван Фунев, на Величко Минеков и други стойностни творби на изтъкнати майстори на чука и длетото. Шефът на Съюза на художниците Ивайло Мирчев дори е уведомил Воймир Асенов, че има отпуснати средства за профилактика и освежаване на фигурите в двора на музея след зимната влага, която леко ги патинира...
„Там срещу вход от 60 стотинки разглеждат ученици, чужденци, има посетители. Вапцаров е експониран достойно, няма и йота съмнение за поругаване“, твърди Асенов, признавайки професионализма на експерти като Йосифова и Мирчев.
Но все пак споделя някои лични съмнения. НХГ са добри стопани. Да приемем, че са преместили статуята на Вапцаров на по-сигурно място. В същото време паметникът на големия писател Йордан Радичков, който беше срещу сградата на СБХ на ул. „Шипка“, сега е досами верандата на Двореца, срещу хотел „България“, откъдето минава огромен „човекопоток“. Повече или по-малко – в същото пространство, от което беше „спасен“ Никола Вапцаров на Шмиргела.
Публичното пространство в България е едно и също за всички, смята поетът Воймир Асенов. „По тази логика – Радичков също е от бронз, защо няма опасност злосторници да посегнат на него, а за Вапцаров има?! Кой е казал, че някой ще посегне на Вапцаров?!“, риторично пита той. „Моите уважения към Йордан Радичков, той е голям писател, но Вапцаров е поет от световна величина“, смята Асенов.
Според него едва ли решението за преместването е на Бисера Йосифова или Ивайло Мирчев, по-скоро е на някой чиновник от Министерството на културата или Столична община.
Ако чиновниците се сменят, пак ли ще местим паметници? Не че подобни прецеденти и амбиции у нас и по света няма. Защо да не извозим извън София грамадата на паметника на Съветската армия примерно?! В Лондон свалят от стените на сградите дори графитите на Банкси. Но там посегателствата опират до комерса на аукционите, а в случая с Вапцаров става въпрос за критерии и историческа памет. Трудно чиновници, обременени с идеологемите на прехода, ще оценят справедливо литературното наследство на Вапцаров. Светът обаче го е оценил. Поезията му е преведена на повече от 90 езика. Вапцаров е на човечеството.