Църквата „Св. Пантелеймон“ в софийския квартал Княжево ще отпразнува своята свята 100 – годишнина на 27 юли 2023 г. Небесносинята църква има своята славна история, която започва от съграждането ѝ от прокудени белогвардейци, дошли в България през далечната 1923 г., бягайки от Червената революция. Църквата е част от Инвалидния дом в Княжево, където намират утеха руските белогвардейски емигранти – инвалиди. Финансова подкрепа постъпва от Женева, Лондон и Париж през 1925 г., където е централата на движение на белогвардейците зад граница – Задграничния Съюз на руските военни инвалиди – белогвардейци, а в периода от 1923 до 1944 година България, както и всички страни-членки на Лигата на нациите, ежегодно отчислявала от бюджета си средства за издръжката на руските белоемигранти. Цар Борис III изразява своята подкрепа към духовния храм, призван да пречиства душите на страдалците, който съхранява и до днес иконата на Казанската Св. Богородица, редом с тази на Св. Пантелеймон. Тук идва да служи и Св. архиепископ Серафим Софийски Чудотворец, който прави и голямо дарение за останалите без покрив семейства на руските емигранти.
Какво се случва през годините със собствеността на храма? Каква е мисията и каузата на протойерей на храма – отец Димитър, който се е заел да доведе до успешен край битката с изпитанията, пред които се изправя църквата поради субективни превратни исторически или икономико-политически опити да бъдат създавани перипетии и проблеми пред нормалното съществуване на духовния дом? Каква е неговата мотивация и призив за превъзмогването им? Ще бъде ли постигнат благодат за храма и миряните? Срещаме Ви с него сега, за да разберем и дали църквата ще посрещне своя 100-годишен юбилей с благата вест за постигнатата заветна мечта – да бъде придобита отново собствеността на земята, върху която се намира вече един век Божият храм.
Ето и нашия разговор с отец Димитър Тухчиев:
– Отец Димитър, благодарим Ви за възможността да поговорим с Вас в навечерието на 27 юли, когато храм „Св. Пантелеймон“ в Княжево ще отбележи 100 – годишнината от основаването на църквата. Кои са най-значимите обстоятелства от историческата картина в момента, когато се основава църквата?
– Българската държава приема преките участници от Освободителната война, или са техни потомци. У нас тогава има едно добро отношение към руските Освободители и ги приема състрадателно. Това е един период след Първата световна война, когато ние сме били на два противоположни фронта – били сме противници в този период, но въпреки това, в България се отнасят снизходително към тях, въпреки трудностите, които е имала страната ни с изплащането на репарациите, с финансовата криза, в която е изпаднала в този етап. Не всичко минава безпрепятствено. Разбира се, българското правителство по онова време е доста мнително, доколкото в София пристига една организирана военна структура, съвсем нормално е държавният апарат в тази епоха да се отнася по-мнително към тях, но онова, което е зависило чисто човешки от българската държава, от правителството е направено: приемат ги, настаняват ги, лекуват ги, дават им възможност да се организират. Всъщност у нас идва интелигенцията, оцеляла от гражданската война в Руската империя – това са князе, графове, инженери, лекари, учители. Те привнасят училища, части от университети. Дори Богословският факултет, когато се основава през 1923 г., се съгражда в основата си с такива руски емигранти – професори и доценти, такива има и във всички области на науката.
-За да направим препратка към днешното време и да кажем как се развива храмът, каква е неговата роля и евентуално какви са предизвикателствата пред управлението му, кажете моля ви, през годините сградата претърпявала ли е някакви промени, реконструкции и т.н. от момента на построяването й?
– Храмът е комплекс на руските имперски военно-инвалиди в България, които го построяват. Това е организация, която има международен характер, като централата ѝ е в Париж. Тук има няколко такива военно-инвалидни дружества към Съюза на руските белогвардейци емигранти – в Шипка, в Шумен, в София. Конкретно, когато говорим за Княжево, там им дават земя, която я закупуват. И тази земя е тяхна собственост – на Съюза на руските военно-инвалиди в България. Построяват свои собствени сгради, включително и храмовата сграда. През 30-те години се построява съвременната сграда на храма, но църковната общност се създава още със самото настаняване на тези военно-инвалиди, които са били обгрижвани от военните свещеници, които са били част от армията на Пьотър Николаевич Вранглер – генерал от армията на Руската империя, барон, активен участник в белогвардейското движение и Гражданската война в Русия от 1918-1922 г.
– И сега, ако трябва да направим скок във времето, без да влизаме в подробности за историята на храма, която може да бъде прочетена на сайта в интернет на адрес: http://svetipanteleimon.bg/, кажете днес как седи въпросът със сградата, със земята, с всичко онова, което би трябвало да е уредено в навечерието на 100 – годишнината на храма?
– Трагедията на храма ни идва през 1944 г., когато всички белоемигрантски руски организации у нас са обявени за фашистки, към тях спада и Съюза на руските белогвардейски военно-инвалиди. Тогава държавата конфискува целия имот, заедно с храма. До 90-те години имотът се управлява от държавата, днес той е прехвърлен на Софийска община. Ако се спазва българското законодателство, според Закона за вероизповеданията определя, че всеки храм трябва да бъде собственост на съответното вероизповедание. За съжаление това, конкретно за нашия храм, не е така! И той (имотът – бел. ред.) на практика е общинска собственост. Постъпки съм направил още през 2016 г., а през 2020 г. бяха активирани преговорите със съдействието на Московското подворие и на Софийската митрополия от една страна и Столично община – от друга, като се опитваме да решим проблема, така че той да не е в тежест нито на едните, нито на другите.
– Има ли политизиране на историята на храма в два момента: 1944 г., когато тогавашната власт национализира имота, и вторият момент в най-новото време, в демокрацията, когато трябва да очакваме, че всички грешки от миналото би трябвало да бъдат ревизирани и поправени и земята, върху която е храмът, би трябвало да бъде върната на собствениците, не е ли така?
– Ироничното и арогантното в случая е, че тогава емигрантите белогвардейци – инвалиди от войната са обявени за фашисти и им отнемат всичко това, което са. Днес отново се политизират нещата, но бих искал да потвърдя за онези, които са християни, че сам Св. Апостол Павел казва, цитирайки Господ Бог, че няма ни род несвободен, ни еленин, ни варвари. Ние не се делим на етноси, на пол, на социално положение в обществото, а църквата е една и това е Христовата църква. Нашата църква – Св. Пантелеймон в Княжево, исторически е основана от руски белогвардейци военни емигранти, но това е църква, която е в пределите на българската държава. И в това отношение църквата не е и не може да бъде национална и всички онези, които политизират това, защото смятат, че това би им помогнало във време на избори или имат някакви предубеждения и не са вярващи християни, аз бих могъл да ги определя само с едно име – те са богоборци.
– Каква е според Вас причината днешните управници да не искат да решат въпроса и да възстановят правото на храма върху земята – такова, каквото е било от преди?
– Ако трябва да бъдем откровени, смятам, че тук нещата имат чисто финансова мотивировка, тъй като самият храм е на лицето на имот, който е изключително привлекателен. За съжаление, всичко, което е държавно или общинско във времето се възприема като нещо лично – тук и сега, от страна на управляващите, независимо кои са те. Само че тези хора днес управляват, а утре – никой не ги помни. Другите, които се облагодетелстват и правят кариери, най-вероятно са тези, които възпрепятстват самото връщане на земята на самия храм. Както споменах през последните години от 2020 година водим много активни преговори. По някакви причини, от страна на онези, които могат да решат проблема, те все го бавят. И все пак се надявам, че за 100 – годишнината на храма, този казус ще бъде разрешен и че няма този въпрос за се политизира.
– Имало ли е през годините индикации, че някой има апетити към храма, че той пречи и че това нерешаване на въпроси е мотивирано от други идеи. И, за да бъдем обективни, кажете моля Ви кои от хората, с които сте преговаряли и на какво ниво се е отнасял с разбиране, като Ваш съюзник, но не му е стигнала властта и силата, за да реши въпроса?
– Ако има подобен вид индикации, а то има, то те са свързани с дребни чиновници, които бавят по някакви си техни лични причини процеса – и по отношение на преписките, на докладите си. Но, искам да отбележа, че винаги, когато сме разговаряли с кмета на София – г-жа Фандъкова, с районния кмет, то никога не е имало проблеми. Проблемите идват надолу в администрацията – това е причината до ден днешен, чисто административно, да нямаме резултат. Всичко стига до едно определено ниво и оттам нататък потъва в небитието.
– Каква е била и каква е позицията на Общинския съвет, отец Димитър? Има ли хора, които ги интересува и искат да Ви подадат ръка? Или всички казват: „Не ни занимавайте сега!“?
– Общинският съвет реагира така, според докладите, които са внесени. За да се реши проблемът, докладът трябва да стигне до Общинския съвет, а той не е стигнал по някаква причина, административна.
– Към кого насочвате Вашия апел сега, за да се задействат нещата?
– Както знаете, в една демокрация цялата власт е съсредоточена в народа в парламентарната република. Така е устроен и общинския съвет в София. Кметът дори и да е положително настроен към нашия казус, той не може да реши самостоятелно нищо, ако не се произнесе Общинския съвет. Надявам се, че това най-скоро ще стане, за да се реши една историческа несправедливост във времето.
– Да очакваме ли, че ще напишете отново писма до групите в Общинския съвет, за да се събудят на всички нива хората – местната власт, обществеността? Какъв е пътят, за да се отвоюва това час по-скоро и за 100-годишнината на храма да имаме решение на масата?
– Стъпките, които е трябвало да направим сме ги направили. Подали сме съответното писмо до кмета, който го е препратил към Общинския съвет. Последните събития са от 2020 г., като сега отново сме активизирали преговорите по инициатива на районната община „Витоша“, като очакваме тяхното решение, за бъде постигнато споразумение между страните. Това са преговори между две институции – Столично община и Софийска митрополия. Конкретно храмът се управлява от Московското подворие, от друга страна. Така че очаквам да се стигне до разумното и правилно взимане на решение час по-скоро!
– Какви са отношенията, в чисто оперативен план, между Софийската митрополия и Московското подворие?
– Както знаете и двете църкви са в официално общение помежду си и когато говорим за православен храм, той не се дели на етноси. Чисто документално, този храм предстои да бъде предаден на Българската православна църква, тъй като както споменах по-рано, храмът е основан от българската белоемиграция и той все още пази духа на онези руски белогвардейци, които са дошли преди повече от 100 години в България и в момента църквата се обгрижва от Московското подворие. В църквата не се делим на българи, гърци, грузинци, руснаци, украинци, а се делим на вярващи и на невярващи. Моля всички онези, които имат някакви политически виждания или вкусове по въпроса да не ги привнасят в духовния живот на църквата.
– Този казус въобще има ли място за политическа интерпретация, отец Димитър?
– Няма и не бива да има, защото говорим за общество от вярващи, а не за политически партии. И църквата не може да се занимава с нещо, което е временно. Защото едни партии днес ги има – утре ги няма, днес имаме едно политическо събитие, утре – друго, но църквата е над времето и пространството, защото Бог е създал света и ние проповядваме само и единствено Божието слово. Всичко останало за нас е преходно. Утре никой няма да си спомня за проблемите, които има съвременното общество, в политическо отношение.
– Да завършим с акцента, ако ми позволите, че една държава, ако започне да си затваря училищата или църквите, то това не е добре и е знак за голяма катастрофа и упадък, нали така? Нека обобщим: столичният кмет Йорданка Фандъкова не е против, районният кмет – също, Софийската митрополия действа заедно с Вас, вие лично сте в основата на тази кауза, която се превръща и във ваша мисия, отец Димитър. Кои хора, в крайна сметка са на страната на тази кауза и какво пречи да се намери бързо и вярно решение?
– Всеки вярващ човек е на позицията този храм да бъде върнат на истинския стопанин, а това е православната църква в България. Убеден съм, че всеки православен християнин би приел това, като нещо – изключително добро! Спомняте си проблема със Свети Ал. Невски или повечето исторически храмове, които са собственост на дадена община или на държавата, как се стопанисват. Извинявайте, но храмът е Дом Божий и в Него ние намираме духовен покой. Така че се надявам, че в скоро време този парадокс ще бъде разрешен и всичко ще бъде в добрия тон между църквата и държавата, защото те винаги са били в симфония помежду си през годините, те никога не са били в противоречие. Говорим, за онази християнска държава, която е била и съм убеден, че ще бъде и в бъдеще България.
* * *
Когато държавата конфискува целият имот като комплекс, през 1944 г., църквата е част от него.
***
Очаква се държавата да предаде самата сграда на храма „Св. Пантелеймон“ за владеене по давност, като земята ще остане собственост на общината. Евентуално се очаква право по търпимост да бъде построен санитарен възел към храма, което църквата към момента няма по исторически предпоставки, обуславящи липсата на канализация, вода и подобен възел за всички сгради, строени от онова време.
(PRESS BG NEWS AGENCY, Иван Върбанов)
Редакция: Оля Ал-Ахмед