Спектакъл, роден преди 25 години от въображението на световноизвестния сръбски режисьор Младен Материч и „прероден“ днес от неговия последовател – прочутия френски артист Орелиен Бори, ще гостува на 5 и 6 април на Голяма сцена в Народен театър „Иван Вазов“. „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“ има история не по-малко любопитна от онова, което се случва на сцената в този провокативен и предизвикващ всички сетива на зрителя визуално-поетичен спектакъл.
Орелиен Бори и Младен Материч – днес две от водещите имена в сценичните изкуства в Европа, се срещат за пръв път в далечната 1994 г., когато 22-годишният тогава Бори попада в театър „Гарон“ в Тулуза и гледа спектакъла на сръбския режисьор Младен Материч „Небесата са далеч и Земята също“. Тази сценична среща изиграва ключова роля в творческия му път и го насърчава да развие своя отличителен авторски почерк, съчетаващ с лекота в общ сценичен ритъм театър, танц, цирк и визуални изкуства.
25 години по-късно Орелиен Бори тръгва по следите на своите спомени за спектакъла, повлиял така силно цялото му творчество, редом с които преоткрива и разбиранията си за театър. „Театърът има своите ограничения. Най-същественото от тях е пространството, с което ни се налага да се справяме с всяка нова продукция, сцената, на която ние трябва да „пишем“ върху следите на спектаклите преди нас“, споделя Бори и кани самия Младен Материч, за да извървят заедно този път.