Кой е Осман Махи Ад-Дин Осман?
Осман Махи Ад-Дин Осман е судански цигулар, роден през 1969г в Судан, в Хартум. В момента живее и твори във Великобритания. Завършва музикално училище в Кости Таун, след което завършва консерваторията в Хартум. От 1988г. работи като преподавател по музика - специалност цигулка. Като дете свири на хармоника и ударни. Преди да стане цигулар , като дете той безупречно овладява най-трудния струнен арабски инструмент – „ауд”. Свири на кларнет, хармоника, ударни, виола и цигулка. Има собствен оркестър от двадесет и двама души, и камерен от седем музиканта. Успешен вратар на футболен отбор и волейболист. От 2001г живее в Лондон . Връща се в Судан за да преподава на деца. Има голямо семейство : две сестри и петима братя. Два брака и три деца. Дъщеря му Виктория живее в Лондон, рисува, но е завършила счетоводство. Синът му Абубакр и малката Ларен обожават музиката. Автор е на книга за нубийската музика, преведена на няколко езика, вкл. на китайски. Годишна изнася много концерти най-вече в Лондон, в Судан, в САЩ, в Малайзия и в Европа. Свири на фестивалите в Чикаго и Ню Йорк през 2008г. За пръв път беше в България, и се влюби в планината „Витоша”, в шопската салата и боб-чорбата. Твърди, че планината „ Витоша” го е вдъхновила за нова композиция. Творбата му „Амиго” – дует между цигулката и кларнета, се е превърнала в безспорен хит. С нея, той вдига накрак залите по света.
- На колко години бяхте когато родителите разкриха таланта Ви?
- Започнах да си подсвирквам с уста още на 3 годинки, като повтарях с изключителна точност трудни мелодии. Така се започна. Като дете надминавах връстниците си по много критерии. Поради тази причина тръгнах на училище на 4 г. Всички ми се подиграваха, викаха ми „запъртък”, „фъстък”, но никой дори и преподаватели те ми не очакваха, че този „фъстък” ще надмине другите по всички общообразователни предмети, и най-вече по музика. Завърших първи клас с пълно отличие, след което прескочих две години. В пети клас вече давах концерт с хармоника и кларнет. След което започнах да композирам мелодии, които в училище ги използваха за фон на стихотворение. При нас, когато се чете поезия, е прието тя да бъде съпровождана с инструментален музикален фон. Това често се прави в арабската и персийската поезия, която сама по себе си е много мелодична, а с музикален фон става просто еликсир за душата, съзнанието и ухото.
- Беше ли ви скучно в училище?
- Определено да. Бързо напредвах по всички предмети. По пеене няколко пъти преподавателката отсъстваше, не знам защо, вероятно е било болна. И на мен се падаше отговорността да водя часовете по пеене и музика на всички красове, дори и на по-големите.
- Кога започнахте да композирате?
- От пети клас. Всеки петък имахме нещо като музикално – поетични вечери, изведнъж се усетих, че несъзнателно си тананикам мелодии, които преди това не съм ги чувал никъде. Започнах да ги записвам и така се появяваха моите авторски произведения почти всяка сряда за фон на поеми и стихотворения.
- Вярно ли е че сте бил вратар и волейболист? Като дете оставаше ли ви време за игри или наблягахте само върху инструмента?
- Висок съм 198 см, което ми даде предимство във волейбола и баскетбола. Бях капитан на отбора по волейбол в гимназията, след което минах към футбола. С моя внушителен ръст и бързи реакции, придобити от волейбола и баскетбола топка не минаваше през вратата! Бях страшилището за конкурентните футболни отбори. Те знаеха, че ако Осма пази вратата нямат никакви шансове. И така си беше.
- Наказваха ли ви като малък?
- О, да! Бях много палаво и непослушно дете. Прощаваха ми, успявах да ги умилостивя като им свиря. Всички буквално клекваха, когато започвах да свиря и забравяха, че трябва да ме накажат зе белите ми. Веднъж , обаче, ме хванаха да смуча тютюн. В Судан имаме един вид много силен тютюн, който се слага между долната устна и небцето и се смучи с часове. Казваме му – „стон”. Той има упойващо, успокояващо въздействие. И така, по големият ми брат, който е с десет г. по голям от мен, тогава беше на 22, ме хвана как смуча тютюн. Издърпа ми ухото и се зарече, че ще ме обади на нашите. Така и направи. Изповядах се на майка ми, която бе категорична – „и Господ не би могъл да промени твоята посока, ако сам не я промениш. Остави този вреден навик”, ми каза тя. Послушах я, но след 24 години, когато напуснах Судан и заминах да живея за Лондон. Между другото, този ми брат, който ме хвана тогава с тютюна и ме предаде в ръцете на татко, сега е много известен полицай.
Съвременната суданска музика е смесица от различни фолклори и жанрове. Тя обаче, е изградила свой собствен стил. Корените ѝ могат да бъдат проследени назад до древните нубийски кралства, християнската епоха, султанатите и наследството,оставено от африканските племена. И все пак , в основата на съвременната суданска музика стоят мюсюлманските суфистки песнопения, известни като „мадх” – хвалебствени слова към пророка Мохамед.. С навлизането на хакибската музика, светския наследник на „мадеха” през 1920-те и 1940-те години, жанрът се превърна в нещо съвсем различно. „Хакиба”, което е предимно вокално изкуство, при което музикантите, акомпаниращи на солиста, използват малко инструменти, започна да добива широка популярност в градските центрове на Судан. Това е музиката за сватби, семейни събирания и импровизирани частни партита. „Хакиба” черпи вдъхновение от местните судански и африкански традиции, в които беквокалите ръкопляскат ритмично, а публиката се присъединява както в пеенето, така и в танца. Напевът на водещия вокал повлича, подобно на транс. Зрителите, се люлеят заедно в ритъма на песента. Влиянието на суданската музика, може да бъде доловено в съседни страни , като Етиопия, Чад и Еритрея. Текстът в суданския фолклор заема важно място. Затова
поетите при нас се боготворят !
Особено по време на светски събития, сватби, където словата, стихотворенията се измислят на момента и за конкретния повод. Често се правят словесни дуели в абсолютна рима, където участниците мерят силите си, като поети.
- Кои са суданските традиционни инструменти?
- Традиционните музикални инструменти, които са в основата на суданската музика са : дайрето, „рабаб” – самоделен арабски струнен инструмент с 1 или две струни, наподобяващ виола и „лютнята”. В основата на суданската музика , обаче, е безспорно цигулката. Късал съм и струни на сцената. Никога не спирам, обаче, да свиря. Винаги намирам изход, но произведението звучи до край.
- Свирите ли по сватби и частни партита?
- Разбира се! Не виждам нищо нередно в това. Често го правя. Артиста трябва да е артист винаги и на всякъде. Публиката е тази, която го храни. Веднъж на сватбата на братовчедка ми, както свиря между масите, един човек съвсем неволно ме спъна. Лъка ми отлетя незнайно къде между гостите. Продължих солото си с пръсти върху струните и събрах не само овации, но и бакшиши!
- Чуствата ли се звезда?
- Знаете ли, ако човек си вирне носа и се самозабрави в славата си губи контакта с Бога и си реже сам конците. Колкото и да е известна дадена личност, никога не трябва да се възгордява и само възхвалява, защото таланта е даден от Всевишния, и ако това не го отчитаме, Той може и да си го вземе обратно. Таланта секва при възгордяването и самозабравянето. И най-известните трябва да са със сведени глави и здраво стъпили на земята, а да не витаят в облаците от славата си. Винаги благодаря многократно на Бога, докато чувам аплодисментите на публиката.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Бих искал да дойда отново един ден в България с оркестъра си. Написах композиция, вдъхновен от вашата планина „Витоша”. Ще напиша судано-българска мелодия. На читателите желая никога да не губят чувството си за хумор. Бъдете мажорни във всички ситуации, така ще сте вечно млади и животът е много по-лесен!
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД, Судан , Хартум