Село Искра в Източните Родопи събра стотици жители и гости на големия християнски празник Св.Йоан Рилски, който се отбелязва на 19 октомври.
Каква е историята на това забележително село?
История
Искра или Ешкенази е едно от селищата в първомайска община. Носи името на младата партизанка Клара Ешкенази - Искра - загинала геройски в Новаковския балкан. Намиращите се в землището му десет могили, говорят за съществуването в този район на едно или няколко тракийски селища, но следи от тях са останали само в Дъбовата страна и на Каменивия хисар (Малкия хисар, Таушаница), където според Павел Делирадев и Иван Великов са се намирали съответно тракийска крепост и тракийско селище. В източното подножие на Големия хисар (на около два километра северозападно от селото) има следи от късно-римско селище, а на самия връх – Големия хисар - се намират останки от градище, което според д-р Иван Великов датира от 11 век – 12 век, т.е. от времето на Втората българска държава. Около Искра се намират много римски, венециански, дубровнишки и български монети, като последните са най-вече от времето на Иван-Александър и Иван Шишман. Всичко това говори за наличието на интензивен живот в землището на с. Искра още от тракийско, римско, византийско време, до падането на българската държава под турско робство.
В края на 1670 или началото на 1671 година известният турски пътешественик Евлие Челеби, на път от Асеновград за Одрин минава през село Папас (Попово). Това е първото споменаване на днешното с. Искра в документи и то е показателно, както за значимостта на селището, така и за явно българския му облик. Други сведения за селото има само в преданията. Според тях, най-старото разположение на селото е в местността Попово – южно на пет километра, където то е било чисто българско. Тук са разкривани останки от зидове, кладенци, а по-нагоре и гробища. То се наричало Попово и вероятно за него говори Евлие Челеби. Югозападно от Искра има следи и от друго село: основи на селски черкви, кръстове, кандила, както и останки от две по-големи постройки – може би на крепости. Поради засилените безчинства на поробителите, част от двете села, може би 30-40 къщи, се вдигнали и заселили на днешното място. Останалите отишли по-далече и основали днешното село Поповица – в Садовската селищна система. На новото място селото получило името Кърджиларе, писано официално Караджилар. Тази дума на турски означава „сърните“. Вероятно това име е дошло от многото сърни сред тогавашните гори. Благоприятните условия за живот в селото, разположено в закътаната падина по двата бряга на река Каялийка, привлекли много преселници и то не само българи. Групите българи скитали из обширното землище на селището. Те образували малки селища на много места, което личи от откритите тук-там отделни гробища, но не се задържали на едно място повече от няколко години.
Към 1855 година, селото имало около 130 къщи. Като най-стари родове се сочат Караиванови, Боризанови, Чалъковци, Гайдаджиевци, Катранджиеви, Бичовци, Акабалиевци, Налбантовци, Джангозовци, Маргаритови, Кадиеви, Сиракови и др. При преброяването през 1885 година селото е имало 484 къщи с 2417 жители. До 1896 година броят на жителите му растял непрекъснато, за да стигне през 1934 година 4000. През 1906 година Караджилар приема старото си име Попово, което носи до 1950 година, когато преименувано на Искра – в чест на загиналата партизанка – Клара Аврам Ешкенази (Искра).
Село Искра е известно с традициите във волейбола. Мъжкият отбор е трикратен републикански шампион (1977, 1978 и 1979 година). В периода 1978-1981 година отборът е единственият отбор от село в България, играещ в „Б“ РВГ. Успехите в този спорт се свързват с имената на Ангел Чавдаров, Йордан Иванов (Пепо), Димитър Налбантов, Костадин и Атанас Топузови, Ангел Стайков, Петко Кръстев, Аврам Топузов (дългогодишен състезател на „Арда“ Кърджали и „Локомотив“ Пловдив, юношеския и младежкия национални отбори.
Автор: Оля АЛ-АХМЕД, село Искра, община Първомай, обл.Пловдив