От утре (12 декември) до 12 януари 2014 г. в столичната галерия „Credo Bonum” за първи път пред публика ще бъдат показани най-новите археологически открития от националния резерват „Сборяново”, които през последните години продължават да поднасят изненади и да потвърждават загатнати исторически събития, свързани с едно от най-интересните сред тракийските племена - гетите.
Националният археологически резерват „Сборяново” е разположен на двата бряга на река Крапинец, на 50 км от река Дунав и на 6 км. от град Исперих, а сред първите изследователи на комплекса е австро-унгарският археолог, етнограф и географ Феликс Каниц. Според проф. Диана Гергова, ръководеща разкопките през последните години, Сборяново пази и духа и руините на „Даусдава” - Града на вълците или Града на светлината, главната духовна и политическа столица на гетите, наричани от Херодот „най-мъжествени и най-справедливи сред траките“.
Древните автори неслучайно смятали техния полумитичен жрец и бог Залмоксис за пророк, за законодател и за един от първите философи на траките. Светът на Залмоксис – свят на знание за Космоса и за земята, за числата, за човека и душата, става все по-видим и разбираем с разкопките от елитарния царски некропол на гетите.
Проучванията на светилища и могили, особено през последните две години, са ярки доказателства за извисената култура, вярванията и политическия живот на гетите. Археоастрономическите изследвания установиха, че подредбата на могилите в Сборяново като цяло внушава идеята за Млечния път: според древните - пътят на душата към Космоса. Отделните групи от могили с различни размери могат да бъдат тълкувани като огледални отражения на най-ярките съзвездия.
Изложбата в галерия „Credo Bonum” ще хвърли светлина върху новите изключително важни открития, направени с разгръщането на проучванията на южната група могили от източния некропол, обединени под знака на Орион, с център Голямата свещарска (Омуртагова) могила.
Златни дарове, положени в насипа на всеславната могила, монументална гробница, открита в обикалящите я могили единствена у нас, впрегната в два коня, тракийска двуколесна колесница, погребенията на жреци и аристократи, на жертвопринесени коне и кучета, засипаните под могилните насипи глинени олтари, разкриват същността на мистериите на обезсмъртяването, както и непознати страни от политическия живот на гетската държава във времето на нейния апогей през ранната елинистическа епоха от последните десетилетия на ІV до средата на ІІІ в. пр. Хр.