Сатиричният театър отправя поредното предизвикателство към своята публика, абсурдно смешен и ведър спектакъл за старостта и смъртта. Даже някак по френски изискан. Жан Пиер Мартинез е авторът, все пак.
Всъщност, всички сме на борда, само че не го знаем. Като сме млади, си мислим, че сме безсмъртни, всичко е пред нас и ни очаква и всичко е възможно. Корабът на живота обаче неусетно ни придвижва във времето и неусетно се оказваме сякаш извън борда, ненужни за света, за близките, на които досаждаме и пречим с болежките си, с капризите си, с нарастващите потребности от грижи и внимание. Постепенно забравяме и мечтите си. Това ние ли сме, или не сме и от какво зависи да сме на борда до последно на този живот, въпреки всичко, което ни се случва, да не се отказваме да го живеем?
Спектакълът преобръща всички клишета, които традиционно съпътстват темата: Старчески дом. Роднини, които бързат да се отърват от досадната си майка-бивша (има ли бивша?) актриса, сива, душна, атмосфера, пропита с мирис на застояла храна, медицинска сестра, с вид на надзирателка в концлагер, която сякаш е готова да забие успокоителна инжекция и сложи усмирителна риза на всеки, нарушаващ отегчителния еднообразен режим в общежитието: „стани, яж, легни, заспи“. Режим, подсигуряваш задълбочаването на физическата и умствената деградация на изоставените пациенти, водещ до пълна амнезия, пълно обездвижване и до доброволно предаване в обятията на смъртта. В такава на пръв поглед обстановка срещаме герои, които сякаш са тръгнали по този път, макар че колоритните белези на отминалия им живот са оставили отпечатъци в съзнанието и поведението им: Хариет (Деляна Хаджиянкова), много симпатична старица, не загубила женския си чар, чиято деменция свързва спомени от хипарско минало и Бийтълс с гибелта на Титаник, Реджи (Калин Арсов), отключил детското добродушие пред страха от неизвестното, Харолд (Димитър Баненкин), бивш военен, който въпреки паркинсона е запазил аристократичния си дух на галантен офицер.
Административният персонал, директор Натали - (Полин Лалова), д-р Роберто - (Михаил Сървански), сестра Каролайн (Стефания Кочева) стриктно спазват наложените католическите догми, стараейки се да спечелят приз „Златно чене“, с надежда за финансиране. Но не се подвеждайте по асоциации с „Полет над кукувиче гнездо“. Героите не са безчувствени и те си имат своите съвсем човешки страсти: Роберто ще се жени за Полин, но има любовна афера със сестра Каролайн и не щеш ли се появява незнайно чий положителен тест за бременност, на всичкото отгоре историята става криминална и имаме убийство за разгадаване, което се разплита по неочакван начин, а присъдата над убиеца в крайна сметка е оправдателна.
А всичко се разбърква или по-скоро идва на мястото си, с пристигането на Бланш (Йорданка Стефанова/ Добрина Гецова), доведена от несигурния в решението си, но цял живот стресиран от виталната си майка, син. (Иван Панев). Бланш, разбира се, не приема възрастта като свой проблем.
„Възрастта е без значение, освен ако не се отнася за сирене“, казва тя, пушейки цигара, пожелавайки си коктейл и мигом спечелвайки мъжкото внимание и женската ревност. Изгонена от няколко подобни общежития за нестандартно поведение, тя и тук взривява обстановката. Предлага въображаемо пътешествие в Антарктика, защото там всичко е бяло и чисто и подсказва всъщност възможност за ново начало. А всеки от останалите, за да има щастието да потегли с нея, трябва да разкрие съкровените си мечти. Така тя събуждайки желанието и надеждите, всъщност връща всички на борда на съзнателното съществуване. Звезден миг в представлението, в който всеки един от актьорите се възползва блестящо да разкрие най-доброто от себе си, да развълнува и трогне публиката.
Няма да разказваме всичко - няма да издадем кой е убиецът, отправят ли се на пътешествие старците, какво става с любовния триъгълник и на кого е положителният тест за бременност.
Само ще кажем, че накрая се появява бебето, резултат от теста за бременност. Едно сбръчканото малко човече, което прилича повече на старец, нали такива са бебетата всъщност, чието пътешествие във времето тепърва предстои.
Хармония, топлота и човечност, между стари и млади струи от сцената, защото в крайна сметка, всички сме на борда.
Спектакълът е поредното добро попадение като драматургия в репертоара на Сатиричния театър.
Режисьорът Ивайло Ненов е изградил динамичен, с ярки акценти спектакъл, сценографията на Чавдар Гюзелев е функционална, изчистена и знакова, просто участва в спектакъла, музиката на Мартин Каров е в диалог с действието.
Актьорите са впечатляващи със своята находчивост и интерпретативни възможности, тук в помощ е била и Татяна Янева, която е работела върху пластиката, защото не е лесно да си представим нали, как един страдащ от паркинсон но не загубил достойнство мъж, може да ухажва с букет цветя една достолепна дама, а за находката на Михаил Сървански – Роберто, който не може да прикрие страстната си натура, нали е италианец и непрекъснато се оплита и бърка лексиката, нямам думи.
На добър час на спектакъла!
Източник: obache.bg