Елинор Копола, съпруга на режисьора и автор на трилогията "Кръстникът" Франсис Форд Копола, почина на 87 години, съобщи агенция Associated Press, позовавайки се на информация от семейството.
Отбелязва се, че тя е починала в петък в дома си в Калифорния. Причината за смъртта не е уточнена.
Елинор Копола документира създаването на някои от емблематичните филми на съпруга си.
Елинор, която е израснала в Ориндж Каунти, Калифорния, се запознава с Франсис, докато работи като асистент арт директор на неговия режисьорски дебют, продуцирания от Роджър Корман - филм на ужасите от 1963 г. „Деменция 13“. Тя е учила дизайн в UCLA. Месеци след срещата Елинор забременява и двойката се жени в Лас Вегас през февруари 1963 г.
Техният първороден, Джан-Карло, бързо става редовно присъстващ във филмите на баща си, както и следващите им деца, Роман (роден през 1965 г.) и София (родена през 1971 г.). След като участват във филмите на баща си и израстват на снимачната площадка, всички стават участници и в други филми.
Джан-Карло, който е виждан на заден план в много от филмите на баща си, загива на 22-годишна възраст при инцидент с лодка през 1986 г. Лодката е управлява от Грифин О'Нийл, син на Райън О'Нийл, който е признат за виновен в небрежност.
Роман режисира няколко собствени филма и редовно си сътрудничи с Уес Андерсън. Той е президент на базираната в Сан Франциско филмова компания на баща си, American Zoetrope.
София стана един от най-аплодираните режисьори на своето поколение като сценарист и режисьор на филми, включително „Изгубени в превода“ и излезлия през 2023 г. „Присила“. София посвети този филм на майка си.
Присъединявайки се към семейния бизнес, децата на Копола следват не само стъпките на баща си, но и на майка си. Започвайки с „Апокалипсис сега“ от 1979 г., Елинор често документира живота зад кулисите на филмите на Франсис. Снимките на "Апокалипсис сега" във Филипините продължават 238 дни. Тайфун унищожава декори. Мартин Шийн получава инфаркт. Загива и член на строителния екип.
Елинор документира голяма част от хаоса в това, което ще се превърне в един от най-известните филми за създаване на филми, „Сърцата на мрака: Апокалипсисът на режисьора“ от 1991 г.
„Просто се опитвах да се занимавам с нещо, защото бяхме там толкова дълго“, каза Елинор пред CNN през 1991 г. „Те искаха пет минути за телевизионна реклама или нещо подобно. Просто продължих да снимам, но нямах представа... “, продължи Елинор, която в крайна сметка заснема 60-часов материал. „И така, това беше изненада и за двама ни и преживяване, променящо живота.“
Елинор също така публикува „Бележки: за създаването на „Апокалипсис сега““ през 1979 г. Докато филмът се фокусира върху суматохата на снимачната площадка, книгата описва някои от вътрешните сътресения на Елинор, включително предизвикателствата да бъдеш омъжена за по-голяма в живота фигура. Тя пише, че е била „жена, изолирана от своите приятели, своите дела и своите проекти“ през годината им в Манила. Тя също така откровено обсъжда, че Франсис има извънбрачна връзка.
„Има част от мен, която чакаше Франсис да ме напусне или да умре, за да мога да си направя живота така, както го искам“, пише Елинор.
Те обаче остават заедно през целия ѝ живот. И Елинор продължава да търси творчески изходи за себе си. Документира още няколко филма на съпруга си, както и "CQ" на Роман и "Мария Антоанета" на София. Тя написа мемоари през 2008 г. - „Бележки за един живот“.
През 2016 г., на 80-годишна възраст, Елинор прави своя режисьорски дебют в "Париж може да почака", романтична комедия с участието на Даян Лейн. И повтаря това с „Любовта е любов“ през 2020 г. Първоначално Елинор си е поставила за цел само да напише сценария на „Париж може да почака“.
„Една сутрин на масата за закуска съпругът ми каза: „Ами трябва да го режисираш“. Бях напълно стресната", каза Елинор пред AP. „Но аз казах „Е, никога преди не съм писала сценарий и никога не съм режисирала, защо не?“ Някак си казвах „защо не“ на всичко.
Елинор умира точно когато Франсис подготвя отдавна планирания, самофинансиран епос "Метрополис", чиято премиера трябва да бъде следващия месец на филмовия фестивал в Кан.
Елинор наскоро завърши третите си мемоара, казаха от семейството. В ръкописа тя пише:
„Оценявам как неочакваният ми живот ме разтегна и ме тегли по толкова много необикновени начини и ме отведе в множество посоки извън най-смелите ми представи.“